Казанлък, 24.03.2009 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Д.
при секретаря ……….Е.И.………………… и в присъствието на
съдията гр.д. № 1075 ………………………по описа за 2008 година
Предявени са обективно съединени искове за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на работата заемана преди уволнението и заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение с правно основание чл.344,ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ. Исковете за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, чл.221, ал.1, чл.224, ал.1 от КТ следва да се считат при условията на евентуалност.
Ищецът чрез процесуалния си представител адв.М.С. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника до издаване на заповед № 82/10.05.2008 година, когато труд.договор бил прекратен на основание чл.330, ал.2, т.6 вр.с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, поради неявяване на работа, като охранител на обект „Габровница”-АД с.Г.Сахране от 24.03.2008 година до датата на издаване на заповедта. Счита, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е налице нарушение на труд.дисциплина, а посочените мотиви в заповедта са незаконосъобразни. Счита, че труд.договор с работодателят му е за звено М+С „Хидравлик” в с.Ветрен, поради което заповед № 10/11.03.2008 година, с която е преместен на обект „Габровница” с.Г.Сахране е незаконосъобразна и като такава той не е длъжен да я изпълнява. Твърди, че на 7.03.2008 година се почувствал зле, тъй като страда от хипертонична болест на сърцето, обадил се на дежурния, извикана била спешна мед.помощ, но въпреки това дежурния му наредил да остане на поста си и той изкарал дежурството. След като възстановил работоспособността си, се завърнал на работа на 24.03.2008 година в с.Ветрен, но не бил допуснат в обекта, тъй като на негово место имало назначен друг работник. Твърди, че е налице разминаване между длъжността, за която е сключен труд.договор и длъжността, от която е уволнен - пазач невъоръжена охрана - охранител. Твърди, че е подал заявление вх. № 5/8.05.2008 година по чл.327, ал.1, т. 2 и 3 от КТ и прекратил едностранно труд.правоотношение, считано от същата дата, поради което счита, че със заповедта за уволнение се прекратява едно несъществуващо трудово правоотношение. Моли съдът да отмени издадената заповед като незаконосъобразна, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност – пазач невъоръжена охрана и да осъди ответника да заплати обезщетение за месеците на оставане без работа /12.05.2008 - 12.11.2008/ в размер на 1478 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 10.07.2008 година до окончателното изплащане. Претендира ответника да бъде осъден да му заплати 100 лв. обезщетение по чл.224 от КТ, представляващо обезщетение за 9 работни дни неползван платен год.отпуск за 2008 година, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Моли съдът да осъди ответника да му изплати обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ вр.с чл.327, т. 2 и 3 от КТ в размер на 250 лв. за срока на предизвестие ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира съдебни разноски.
На основание чл.131 от ГПК е постъпило становище-отговор от ответника, с което заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърди се, че издадената заповед е законосъобразна, тъй като отговаря на изискванията на чл.195 КТ. Освен това е издадена за нарушение на труд.дисциплина – неявяване на работа в течение на два и повече последователни дни. Твърди се, че ищеца е запознат със заповед № 10/11.03.2008 година, с която е преместен да работи като охранител от обект в с.Ветрен, в обект в с.Г.Сахране. Ищецът е бил в отпуск до 23.03.2008 година, но от следващия ден следва да изпълни заповедта, с която му се определя ново работно място. Това той не е сторил до датата на издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение. Твърди се, че длъжностите „пазач невъоръжена охрана” и „охранител” са идентични. В подкрепа на това твърдение е представена молба за назначаване от 15.06.2004 година, в която ищеца иска да бъде назначен в дружеството като охранител, надлежно подписани декларации за проведени инструктажи, а в същото време в щатното разписание съществува само длъжността пазач невъоръжена охрана. Представена е длъжностна характеристика на охранител-пазач невъоръжена охрана. Твърди се, че явяването на ищеца на 24.03.2008 година на работа на старото му работно място не представлява изпълнение на трудови функции, още повече, че в сключения труд.договор не е уговорено конкретно работно място. Налице е позоваване на чл.118, ал.2 от КТ.
Ответникът оспорва на основание чл.193, ал.1 от ГПК представеното копие от труд.договор № 000721/1.07.2004 година, където е записано работно място М+С „Хидравлик”. Такава конкретизация липсва в оригиналната заповед приложена към кадровото досие на работника, което се представя като доказателство по делото. Липсва такава конкретизация и в допълнителните споразумения към труд.договор. Открито е производство по оспорването. Съдът назначи съдебно-графологична експертиза.
Направено е възражение, че не е налице прекратяване на труд.правоотношение със заявление № 5/8.05.2008 година на основание чл.327, ал.1, т.2 и 3 от КТ, тъй като са развити съображения, че ответника не е променил едностранно характера и мястото на работа, както и не е забавил плащането на труд.възнаграждения и обезщетения по общественото осигуряване, тъй като всички дължими суми на ищеца са изплатени.
Оспорва се иска за обезщетение за неползван платен отпуск по размер, тъй като за три работни месеца ищеца има право на обезщетение за 5 работни дни, а не за 9 както е предявен иска и не за сумата 100 лв., а му се дължи сумата 47 лв.
Искането към съда е да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и да му се присъдят разноските по делото.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Безспорно е, че страните по делото са в трудово правоотношение от 1.07.2004 година до датата на уволнение. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 82/10.05.2008 година, издадена на осн. чл. 330, ал.2,т.6 вр. чл. 190, ал.1,т.2 от КТ.
Страните спорят с кой трудов договор е възникнало трудовото правоотношение между тях.
Ищецът се позовава на труд.договор № 000721/1.07.2004 година – л.5, в който е записано, че му се възлага и той приема да изпълнява в звено М+С „Хидравлик”, с място на работа „Саламандър”-ООД, Казанлък длъжността „пазач невъоръжена охрана” за срок от 1.07.2004 до 31.12.2004 година. Заповедта е издадена на основание чл.70, ал.1 /липсва посочване на КТ/. Заповедта е подписана от ищеца като работник при сключване на договора и при постъпването на работа, управителя, зав.Личен състав, гл.счетоводител, ръководител ТРЗ
Ответникът се позовава на труд.договор № 000721/1.07.2004 година – л.18, в който е записано, че му се възлага и той приема да изпълнява длъжността пазач невъоръжена охрана, с място на работа „Саламандър”-ООД гр.Казанлък за срок до 31.12.2004 година, уговорен в полза на работодателя. Заповедта е издадена на основание чл.70, ал.1 от КТ. В така представения договор липсва уговорката, че предприятието възлага и работника приема да изпълнява в звено М+С „Хидравлик” уговорената длъжност. Труд.договор е подписан от работника и работодателя.
Двата труд.договора са идентични само по номер, дата и титулна част. Оформянето на заповедта с конкретните договорености се различават по стил, изписване, оформяне на подписи.
В писменото си становище процесуалния представител на ищеца се позовава на различието в понятията „работно място” и „място на работа”, позовавайки се на обилната съдебна практика. С оглед на това приема, че на ищеца не му е променено работното място, а мястото на работа, което е фиксирано в представения труд.договор, където е написано, че мястото на работа е звено М+С „Хидравлик”. Преместването на ищеца на друго място на работа в обект „Габровница”-АД, с.Г.Сахране счита, че е в нарушение на чл.119 от КТ. В тази връзка счита, че издадената заповед № 10/11.03.2008 година е незаконосъобразна и доверителят и не е длъжен да я изпълни. Позовава се и на различието в длъжността, на която е назначен ищеца – пазач невъоръжена охрана и длъжността от която е уволнен – охранител, както и на различния код по НКП
В писменото си становище процесуалния представител на ответника твърди, че не е налице промяна на мястото на работа, тъй като предмета на дейност на ответника е охрана на обекти, които се намират на различни места, за които сключените договори се променят непрекъснато, някои се прекратяват, други обекти се поемат на охрана. Практиката на ответника била, да не се записва конкретното работно място и записвайки звено М+С „Хидравлик” без да е посочено населеното място, не ползва ищеца, който твърдял, че той е в с.Ветрен, тъй като седалището на М+С „Хидравлик” е в Казанлък. Позовава се на представения от работодателя труд.договор, където не е отбелязано „работното място М+С „Хидравлик” С оглед на това приема, че на ищеца не му е променено работното място. Преместването на ищеца на друго място на работа в обект „Габровница”-АД, с.Г.Сахране счита, че не е в нарушение на чл.119 от КТ, а право на работодателя. В тази връзка счита, че издадената заповед № 10/11.03.2008 година е законосъобразна, издадена за допуснатите от ищеца нарушения на трудовата дисциплина. Също се позовава на НКП, в който фигурира професията „охранител”. Позовава се, че ищеца при постъпването на работа е изявил желание да работи на длъжността охранител и като такъв е работел до уволнението си. В същото време заявява, че този спор е без правно значение, тъй като труд.договор с ищеца е прекратен.
Съдът намира, че в КТ, легално е определено мястото за работа и работното място. В чл.66, ал.3 от КТ, за място на работа се смята седалището на предприятието с което е сключен труд.договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. А по смисъла на КТ в §1, т.4, „работно място” е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго удобно териториално определено място в предприятието, където работника или служителя по указание на работодателя, полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение.
Ноторно известно е, че седалището на предприятието М+С „Хидравлик”-АД е в гр.Казанлък. Макар, че в труд.договор № 721/1.07.2004 година представен от ищеца на л.5 е записано звено М+С „Хидравлик”, без да е отбелязано къде то се намира, с място на работа „Саламандър”-ООД, Казанлък, заповед № 10/11.03.2008 година, издадена от ответника изрично е записано, че ищеца допускайки нарушение на трудовата дисциплина, работейки в обект М+С „Хидравлик” с.Ветрен, се премества от обект М+С „Хидравлик” с.Ветрен, в обект „Габровница”-АД, с.Г.Сахране. Това преместване с отбелязване на двата обекта е записано в уведомителното писмо изхождащо от ответника и насочено към ищеца – л.8. Двата обекта са предмет на заявлението изхождащо от ищеца до ответника – л.7 и 15. Обстоятелството, че обекта на който е работел ищеца не е вписан в труд.книжка, не е съотносимо към предмета на спора.
По искане на ищеца, съдът допусна извършването на съдебно-графологична експертиза, като назначи за в.лице Кръстьо П.П., в чиято добросъвестност и компетентност съдът няма основание да се съмнява. При изготвяне на заключението си, вещото лице е ползвал сравнителен материал, където ищеца е полагал свободно подписа си върху различни документи, по различно време и експериментално иззети подписи от ищеца, положени пред в.лице на 9.12.2008 година. Вещото лице дава заключение, че в труд.договор № 721/1.07.2004 година, представен от ищеца, подписа е положен от лицето Б.П.Д.. От представените от ответника труд.договор № 721/1.07.2004 г. и допълнително споразумение № 200/29.12.2004 година вещото лице дава заключение, че същите не са изпълнени от лицето Б.П. Минчев. Вещото лице обосновава своето заключение с твърдение, че подписите в двата документа са с еднаква транскрипция, но имат явно различие в следните признаци: степен на натиск, темп на изписване, вълнообразно изписване на елементите, необосновано спиране на пишещия предмет. За подписите на труд.договор от 1.07.2004 и допълн.споразумение от 29.12.2004 година представени от ответника, вещото лице дава заключение, че макар да са с еднаква транскрипция, „не кореспондират с действителното голямо неповторимо разнообразие” на подписите изпълнени от Б.П..
Заключението не бе прието от процесуалния представител на ответника и по негово искане съдът на основание чл.200, ал.3 от ГПК допусна извършването на съдебно-графологична експертиза от друго вещо лице, избрано от Списък на специалистите утвърдени за вещи лица от Комисията по чл.401, ал.1 ЗСВ за ОС-Ст.Загора. С писмена молба адв.А. оттегли искането си за назначаване на нова съдебно-почеркова експертиза. Следователно, изготвената експертиза следва да се цени, ведно с всички събрани доказателства.
Преди всичко съдът намира, че ответника, върху когото тежи доказателствената тяжест за законосъобразно уволнение не упражни правото си и не представи безспорни доказателства, че извършеното уволнение е правилно и законосъобразно. Не бяха ангажирани никакви доказателства за нарушение на труд.дисциплина, така както са заложени в заповед за уволнение № 82/10.05.2008 година. Съдът възприема заключението на в.лице Кръстьо П., тъй като няма основание да се съмнява в неговата компетентност и добросъвестност. Приема, че труд.договор който са сключили двете страни е този, който представя ищеца и е подреден на л.5 по делото и в който е фиксирано, че ищеца ще работи в звено М+С „Хидравлик”. Където и да се намира звеното в Казанлък или в с.Ветрен, безспорно е, че то не е в с.Г.Сахране.
Съдът като приема определенията на законодателя за „работно място” и „място на работа” и позовавайки се на трайната съдебна практика намира, че звено или обект М+С „Хидравлик” с посочване на населеното място или без посочването му, е място на работа, а не работно място. Едностранното променяне на мястото на работа е забранено от законодателя в чл.118 от КТ. Съгласно чл.119 от КТ, трудовото правоотношение може да се измени само с писмено съгласие между страните. Безспорно е, че и двете норми са нарушени. Безспорно е от документите изхождящи от работодателя е, че ищеца е работел в с.Ветрен в звено или обект М+С „Хидравлик”. Безспорно е, че местоживеенето на ищеца е в с.Ветрен, така както е отбелязано в труд.договор и в заповедта за прекратяването му. Да се приеме, че месторабота в с.Ветрен и месторабота в с.Г.Сахране е „работно място” - е в разрез с нормалната житейска логика и логиката на законодателя вложен в смисъла на двете думи.
След като съдът приема, че са нарушени нормите на чл.118 и 119 от КТ, следва позовавайки се на чл.126, т.7 от КТ да приеме, че издадената заповед № 10/11.03.2008 година като незаконосъобразна, не следва да бъде изпълнена от работника, за което той не следва да бъде уволняван дисциплинарно.
Съдът намира, че следва да обсъди длъжността, от която е уволнен ищеца, с оглед на обективно съединен иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ. След като приема за безспорно, че страните са обвързани от труд.договор № 721/1.07.2004 година – л.5, за длъжността пазач невъоръжена охрана, незаконосъобразно е прекратяване на труд.договор за длъжността „охранител”. Кодовете по НКП имат значение, но те следва да намерят своето отражение в допълнителни споразумения между страните по основния труд.договор.
Съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ са основателни и доказани и следва да бъдат уважени. Издадената заповед № 82/10.05.2008 година е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Ищецът следва да бъде възстановен на длъжността заемана преди уволнението – пазач невъоръжена охрана
Ответника останал без работа поради незаконно уволнение, което е видно от представената труд.книжка – л. 39-42 и справка от ТД „НАП” – л.98-100, считано от 12.05.2008 година за 6 месеца. Последното брутно труд.възнаграждение, което е получил от ответното дружество през м.февруари 2008 година е 254.57 лв. Следователно предявения иск за 1478 лв. следва да бъде уважен. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа след датата на уволнението - 12.05.2008 година, в размер на 1478.00 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 10.07.2008 година до окончателното изплащане.
Предявените искове при условията на евентуалност за присъждане на обезщетение за недадено предизвестие по чл.221, ал.1 КТ в размер на 250 лв. и заплащане на обезщетение за неползван платен год.отпуск по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 100 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На ищецът следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в размер на 300 лв.- представен списък
Производството за ищецът е безплатно досежно държ.такса, но поради уважаване на исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати държ. такса в размер на 159 лв. по сметка на Районен съд- Казанлък.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА уволнението на Б.П.Д. с ЕГН ********** ***, със заповед № 82/10.05.2008 година, издадена от „Саламандър”-ООД, гр. К. за незаконосъобразно и го отменява, като възстановява Б.П.Д. на длъжността пазач невъоръжена охрана
ОСЪЖДА „САЛАМАНДЪР”-ООД, К. да заплати на Б.П.Д. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.М.С. сумата 1478 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за 6 месеца, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 10.07.2008 година до окончателното изплащане, както и направените от него съдебни разноски в размер на 300 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Б.П.Д. *** за обезщетения по чл.221 и чл.224, ал.1 от КТ, като неоснователни.
ОСЪЖДА „САЛАМАНДЪР”-ООД, К., да заплати държ.такса в размер на 159 лв. по сметка на Районен съд-Казанлък
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от 24.03.2009 година – посочен за обявяване на решение в с.з. 4.03.2009 пред Окр.съд-Ст.Загора
РАЙОНЕН СЪДИЯ: