Р Е Ш Е Н И Е   

 

гр.Казанлък, 06.04.2015 година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 06.04.2015 година, в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 157 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД с цена на иска 50,71лв. главница.

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че ответникът е имал сключен с „ Българска телекомуникационна компания” АД договор за далекосъобщителни услуги от дата г. за телефонен номер . Последният е следвало да заплаща ползваните далекосъобщителни услуги съобразно визираните в договора срокове, като съгласно чл. 35 от общите условия, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК и в зависимост от техния вид и специфика. Съгласно чл. 35.1 от общите условия неполучаването на фактура не освобождавало абоната от задължението да плати дължимите суми в определения срок. Ищецът твърди, че въз основа сключения договор за далекосъобщителни услуги на ответника била издадена фактура № г. на стойност 51,29лв. От страна на Д. постъпили частични плащания, като останала дължима сумата от 50,71лв. Ищецът сочи, че по силата на договор за цесия от г. вземанията на „ Българска телекомуникационна компания” АД, сред които е и това на ответника били закупени от „ С.Г.Груп” ООД, като впоследствие последния с договор за цесия от г. ги прехвърлил на „ С.и П.” ООД. Навежда съображения, че ответникът- длъжник е надлежно уведомен за прехвърляне на задължението му. Сочи, че във връзка с неплащането ищеца подал пред РС- К. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист. По образуваното ч.гр.д.№ г. по описа на РС- К. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като в срока по чл. 414 от ГПК ответникът- длъжник в заповедното производство възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което поражда правния му интерес от водене на настоящото производство.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи по издадената по ч.гр.д. № т. по описа на РС- К. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК сумата от 50,71лв. / петдесет лева и 71 стотинки/, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - г. до окончателното изплащане на сумата; както и направените по делото разноски в размер на 325.00лв., от които 25.00 лева, представляващи държавна такса и 300.00лв. възнаграждение за процесуално представителство.

Претендира за направените по делото  съдебни и деловодни разноски.

Прави искане при наличие на законовите предпоставки съда да постанови неприсъствено решение.

 

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. На същия е редовно връчен препис от съдебните книжа. В откритото съдебно заседание редовно призован се явява лично и заявява, че няма възможност да заплати изцяло задължението си към ищеца, като моли да му бъде дадена възможност за разсрочено плащане.

                                                                                        

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, че ответникът е имал сключен с „ Българска телекомуникационна компания” АД договор за далекосъобщителни услуги от дата г. за телефонен номер. За ползвани услуги в периода от г. до г. на Д. била издадена фактура №г. на стойност 51,29лв., с краен срок на плащане- г., от които като останала дължима сумата от 50,71лв. Срокът за изпълнение на задължението по процесната фактура е изтекъл.

От представения по делото Договор за цесия от г.  се установява, че „ Българска телекомуникационна компания” АД, гр. София, в качеството си на цедент е сключило договор за цесия с „ С.Г.Груп” ООД, гр. София, в качеството му на цесионер, съгласно който цедента прехвърлил на цесионера вземанията си по договори за далекосъобщителни услуги и анекси към тях срещу трети лица- длъжници. По силата на договора за цесия „ С.Г.Груп” ООД, гр. София встъпва в правото си на кредитор с всички произтичащи от това права и задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви.

С пълномощно от  г. Изпълнителният директор на „ Българска телекомуникационна компания”ЕАД е упълномощил управителя на цесионера   „С.Г.ГРУП“ ООД – гр. София да извършва от името на „ Българска телекомуникационна компания” ЕАД и за сметка на „С.Г.ГРУП“ ООД – гр. София, уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД , чиито вземания са предмет  на договора за цесия, сключен между двете  дружества  на г. , като за целта  упълномощеното лице има правото  да подписва  уведомителни писма  до длъжниците  по вземанията.

От Удостоверение № г., изходящо от „ Българска телекомуникационна компания” ЕАД се установява, че  задължението на ответника е включено в предмета на цесията.

Видно от представения по делото Договор за цесия от г.  се установява, че „ С.Г.Груп” ООД, гр. Монтана, в качеството си на цедент е сключило договор за цесия с „ С.и П.” ООД, *** качеството му на цесионер, съгласно който цедента прехвърлил на цесионера вземанията си, придобити по силата на Договор за цесия, сключен между „ Българска телекомуникационна компания” АД и „ С.Г.Груп” ООД от г., подробно индивидуализирано в Приложение № 6 към договора. По силата на договора за цесия „ С.и П.” ООД, *** правото си на кредитор с всички произтичащи от това права и задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви.

От приложеното към делото извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от г., с дата г. се установява, че по силата на договора за цесия от г., вземането на „ С. Г.Груп” ООД спрямо ответника е прехвърлено на цесионера „ С.Г.руп и П.” ООД.

Към делото е приложено уведомление за цесия от „ Българска телекомуникационна компания” ЕАД и от „ С.Г.Груп” ООД до Д. относно прехвърляне на вземането.

Във връзка с неплащането ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. г. по описа на РС- К. била издадена Заповед № г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като съдът е разпоредил длъжникът – ответник в настоящото производство да заплати на  кредитора- ищец по настоящото гражданско дело сумата  от 50,71 лв.( петдесет лева и 71 стотинки) главница; 13,74лв. мораторна лихва за периода от г. до г.; законната лихва върху главницата, считано от  г. до изплащане на   вземането, както и сумата  325,00 лв. (триста двадесет и пет лева и 00 стотинки) разноски по делото, от които 25,00лв. държ. такса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение по вземане, произтичащо от неплатени месечни абонаментни такси и потребление на далекосъобщителна услуга по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от г., сключен между „ Българска телекомуникационна компания” ЕАД, оператор с търговска марка „ Виваком” и длъжника Д.С.Д., за което е издадена фактура № г. с падеж на плащане- г., като вземанията на „ Българска телекомуникационна компания” ЕАД са прехвърлени с договор за цесия от г. на „ С.Г.Груп” ООД, ЕИК: 148062016, а с договор за цесия от г. кредиторът „ С.и П.” ООД е цесионер и собственик на вземания на „ С.Г.Груп” ООД. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, ответникът-длъжник е възразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С указание съдът е уведомил заявителя, че по делото е постъпило възражение от длъжника, като съгласно нормата на чл. 415 от ГПК може да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен срок като довнесе съответната държавна такса.

Исковата молба е заведена на г. На основание чл.422 ал.1 ГПК искът се смята предявен от датата на подаване на заявлението-г.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Предявеният иск е за установяване на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК.

За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът- длъжник е възразил срещу издадената по ч.гр.д.№ г. по описа на РС-К. заповед за изпълнение на парично задължение.

Искът за установяване на вземането от 50,71лв.главница, произхождаща от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от г., сключен между „ Българска телекомуникационна компания” ЕАД, оператор с търговска марка „ Виваком” и длъжника Д.С.Д., за което е издадена фактура № г. с падеж на плащане- г. е основателен. Предвид обстоятелството, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните по договор за предоставяне на делакосъобщителни услуги, за ответника възниква насрещното задължение да ги заплаща. Ищецът се явява кредитор на ответника по силата на договор за цесия, сключен между него и далекосъобщителния оператор.

Постъпилото възражение по чл.414 ГПК от длъжника макар да съдържа изявление за недължимост не съдържа доказателства за изпълнение на задължението или за неговата недължимост. В хода на производството Д. не оспори задължението си и не ангажира доказателства за това, че сумите претендирани от ищеца по процесната фактура са погасени, поради което искът следва да бъде уважен.

След като не е заплатил задължението си по договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги ответникът по спора е изпаднал в забава, поради което същия дължи законна лихва върху главницата, считано от  датата на депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение в съда- г. до изплащане на   вземането,

 

Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

 

Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

            С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че ответника дължи на ищеца и сторените в производството по ч.гр.д. № г. по описа на РС- К. съдебни и деловодни разноски в размер на  325 лв.

 

            В производството по настоящото гражданско дело ищецът има разноски в общ размер на 325лв., от които 25лв. държ. такса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

            Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца съдебни и деловодни разноски в размер на 325 лв., съразмерно с уважената част на исковете.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.Д., ЕГН ********** ***, че дължи наС.и П.” ООД, ***, ЕИК: 201702115, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ България” № 81В, ет.8, със законен представител Илия Иванов Геров, чрез пълномощника си юрисконсулт Марина Пламенова Гроздарева, съдебен адрес: гр. София, бул. „ България” № 81В, ет.8 по Заповед № г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № г. по описа на РС- К., следните суми: 50,71 лв.(петдесет лева и 71 стотинки) главница, ведно със  законната лихва, считано от  г. до изплащане на   вземането, произтичащо от неплатени месечни абонаментни такси и потребление на далекосъобщителна услуга по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от г., сключен между „ Българска телекомуникационна компания” ЕАД, оператор с търговска марка „ Виваком” и длъжника Д.С.Д., за което е издадена фактура № г. с падеж на плащане- г., договор за цесия от г. и договор за цесия от г.

 

 

ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „С.и П.” ООД, ***, ЕИК: 201702115, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ България” № 81В, ет.8, със законен представител Илия Иванов Геров, чрез пълномощника си юрисконсулт Марина Пламенова Гроздарева, съдебен адрес: гр. София, бул. „ България” № 81В, ет.8 по Заповед №г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № г. по описа на РС- К. сумата от 325,00 лв. разноски по заповедното производство, от които: 25 лв.държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН ********** *** да заплати на С.и ПАРТНЬОРИ” ООД, ***, ЕИК: 201702115, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ България” № 81В, ет.8, със законен представител Илия Иванов Геров, чрез пълномощника си юрисконсулт Марина Пламенова Гроздарева, съдебен адрес: гр. София, бул. „ България” № 81В, ет.8  сумата от 325,00 лв., представляващи съдебни и деловодни разноски по делото.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Стара Загора в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ г. по описа на РС-К..

 

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: