Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е    

 

 

Казанлък, 10.07.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на  десети юни две хиляди и петнадесета  година в състав

                                               

Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

при участието на секретаря М.К. като разгледа докладваното от съдия Косева  гр. дело № 455/2015 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове за заплащане трудови възнаграждения, на обезщетение за неползван платен годишен отпуск и на обезщетение за забавеното изплащане на парични суми с правно основание чл. 224, чл. 242, чл.245, ал.2, чл.270 от КТ.

Ищецът Д.Х.Б. твърди, че до 25.02.2015 г. работил в ответното дружество по трудов договор за неопределено време, като монтажник изделия от метал. Със Заповед № 29/23.02.2015 г. на Управителя на дружеството трудовото  правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ - намаляване обема на работата. Работодателят не му изплатил полагащото ми се трудово възнаграждение за: м. април 2013 г., м. май 2013г., м. септември 2013 г., м. октомври 2013 г., м. ноември 2013 г., м. януари 2014 г., м. февруари 2014 г., м. март 2014 г., м. април 2014 г., м. май 2014г., м. юни 2014 г., м. юли 2014 г., м. август 2014 г., м. септември 2014 г., м. октомври 2014 г., м. януари 2015 г. Не му изплатил и обезщетение за 38 дни неползвания платен годишен отпуск от които за 2013 г.-16 дни, 2014 г.-20 дни и за 2015 г.-2 дни. Твърди, че работодателят му му дължи, както следва: за м. април 2013 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 448, 00 лева, мораторна лихва върху него, считано от 01.05.2013 г. до датата на завеждане на иска - в размер на 84. 81 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м. май 2013 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 448, 00 лева, мораторна лихва върху него, считано от 01.06.2013 г. до датата на завеждане на иска - в размер на 80, 94 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м. септември 2013 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 448,00 лева, мораторна лихва върху него, считано от 01.10.2013 г. до датата на завеждане на иска - в размер на 65, 73 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м. октомври 2013 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 448, 00 лева, мораторна лихва върху него, считано от 01.11.2013 г. до датата на завеждане на иска в размер на 61, 87 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м. ноември 2013 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 448,00 лева, мораторна лихва върху него, считано от 01.12.2013 г. до датата на завеждане на иска в размер на 58, 13 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м. януари 2014 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 448, 00 лева, мораторна лихва върху него, считано от 01.02.2014 г. до датата на завеждане на иска в размер на 50, 39 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м. февруари 2014 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 448, 00 лева, мораторна лихва върху него, считано от 01.03.2014 г. до датата на завеждане на иска в размер на 46, 90 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м. март 2014 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 448, 00 лева, мораторна лихва върху него, считано от 01.04.2014 г. до датата на завеждане на иска - в размер на 43, 04 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата;за м. април 2014 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 448,00 лева, мораторна лихва върху него, считано от 01.05.2014 г. до датата на завеждане на иска - в размер на 39, 30 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м. май 2014 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 448, 00 лева, мораторна лихва върху него, считано от 01.06.2014 г. до датата на завеждане на иска - в размер на 35, 43 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м. юни 2014 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 448, 00 лева, мораторна лихва върху него, считано от 01.07.2014 г. до датата на завеждане на иска - в размер на 31, 69 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м. юли 2014 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 448, 00 лева, мораторна лихва върху него, считано от 01.08.2014 г. до датата на завеждане на иска - в размер на 27, 82 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м. август 2014 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 448, 00 лева, мораторна лихва върху него, считано от 01.09.2014 г. до датата на завеждане на иска в размер на 23, 95 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м. септември 2014 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 448, 00 лева, мораторна лихва върху него, считано от 01.10.2014 г. до датата на завеждане на иска в размер на 20, 20 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м. октомври 2014 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 448, 00 лева, мораторна лихва върху него, считано от 01.11.2014 г. до датата на завеждане на иска в размер на 16, 33 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; за м. януари 2015 г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 448, 00 лева, мораторна лихва върху него, считано от 01.02.2015 г. до датата на завеждане на иска - в размер на 4, 86 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск 7 раб. дни за 2013 г., 28 раб. дни за 2014 г. и  4 раб. дни за 2015 г. - в размер на 896,00 лв., както и законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на същата. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати претендираните суми, общо в размер на 8 755, 39 лева, от които: 8 064,00 лв. - главница, 691,39 лв. -мораторна лихва - за периодите от датата на дължимост на трудовото възнаграждение по месеци и до датата на завеждане на исковете в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковете в съда до окончателното им изплащане. Оспорва твърдението на ответника, че е бил в неплатен отпуск през м. ноември 2014год. и твърдението на ответника, че е получил трудовото си възнаграждение за м. октомври 2013год. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът  "Профил - прим" ООД, със седалище *** чрез П.В.С. - управител твърди, че предявените от Х.Б. искове са неоснователни. Оспорва всички фактически и правни твърдения на ищеца, изложени в исковата молба. Твърди, че ищецът е бил в неплатен отпуск през м. ноември 2014год. и че всички дължими трудови възнаграждения са изплатени на ищеца в брой, в установения в трудовия договор срок. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

            От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното :

            Видно от Трудов договор № 34/22.03.2013г., Допълнително споразумение № 61 / 23.09.2013 г. към трудов договор № 34 / 22.03.2013 г., и Заповед № 29 / 23.02.2015 г. Д.Х.Б. е бил в трудово правоотношение с "Профил-прим" ООД град Казанлък за длъжността „монтажник изделия от метал” в периода 25.03.2013год. – 25.02.2015год. В заповедта за прекратяване на правоотношението ответникът-работодател е разпоредил на ищеца да се изплатят 450,40лв., представляващи обезщетение по чл.222, ал.1 КТ. Безспорно в отношенията между страните е, че ищецът е полагал труд по трудовото правоотношение през м. април 2013 г., м. май 2013г., м. септември 2013 г., м. октомври 2013 г., м. ноември 2013 г., м. януари 2014 г., м. февруари 2014 г., м. март 2014 г., м. април 2014 г., м. май 2014г., м. юни 2014 г., м. юли 2014 г., м. август 2014 г., м. октомври 2014 г., м. януари 2015 г. По делото липсват твърдения и доказателства, че ищецът е отправял в писмен вид каквото и да било искане за ползване на отпуск – платен или неплатен и че е бил уведомяван от работодателя си за дадено му разрешение за ползване на такъв. 

            Видно от констатациите и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Й.И.Ц.-К., за периода, в който ищецът е полагал труд при ответника няма съставени и изходящи от ищеца до ответника писмени документи съдържащи искане за разрешаване ползването на платен или неплатен отпуск нито писмен документ, удостоверяващ че ищецът е запознат със съставени и изходящи от ответника, в качеството му на работодател документи съдържащи изявление за даване на разрешение за ползване на платен или неплатен отпуск.

Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.  

 

 

 

З 

 

 

 

а времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът е отработил най-малко 10 работни дни. Законодателят забранява да се компенсиране платеният годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Паричното обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.224 ал.2 КТ се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.

Платеният годишен отпуск се разрешава на работника наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага.  

 

 

 

До 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Данните, които се съдържат в графика, и редът за неговото изменение се уреждат с наредба на Министерския съвет. При направената от Дирекция „Инспекция по труда” на 26.03.2015 год. проверка на ответника са намерени надлежно изготвени от ответника графици за ползване на платен отпуск за 2013 год., заповеди съставени от ответника, с който ползването на този отпуск е разрешено в съответствие с графиците. Липсват документи, от които да е видно, че на ищеца по какъвто и да било начин му е станало известно, че в посоченото в тези графици или заповеди време на него му е било разрешено ползването на платен годишен отпуск или изплатено обезщетение за ползването на такъв. Законодателят задължава работникът да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.  

 

 

 

Работодателят по искане на работника може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет.

За времето, през което ищецът е работил при ответника размерът на полагащия се на ищеца по чл.155 КТ платен годишен отпуск възлиза на 15 раб. дни за 2013год., 20 раб. дни за 2014год. и 3 раб. дни за 2015год. Оформеният едностранно от ответника-работодател като ползван от ищеца-работник платен годишен отпуск през 2013 год. възлиза на 7 работни дни в периода 04.11.2013год.-12.11.2013год., за които се дължат 149,33лв. обезщетение, през 2014год. - 28 работни дни в периода 04.03.-05.03.2014г., 02.06.-04.06.2014г., 04.08.-06.08.2014г., 01.12.-30.12.2014год., за които се дължат 623,88лв. и през 2015год. - 4 раб. дни в периода 27.01.-30.01.2015год., за които се дължат 85,79лв. обезщетение. Така при полагащи се на ищеца за периода 25.02.2013г. -25.02.2015год. общо 38 работни дни платен отпуск, по документи на ищеца са начислени като ползвани общо 39 дни платен отпуск / на стойност 859лв. общо/.

Видно от съставените едностранно от ответника като работодател на ищеца документи в периода 01.09.-30.09.2014год./21раб. дни/, и 05.01.-09.01.2015год. /5 раб.дни/ на ищеца е бил разрешен /без последният да е искал такъв/ неплатен отпуск. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ако ищецът е полагал труд през м. септември 2014г., БТВ което би получил възлиза на 450,40 лв. На 17.03.2015год. по б. път ответникът е привел в полза на ищеца сумата 314,36лв., от които 228,57лв. заплата за 12 раб. дни за м. януари 2015 год. и 85,79лв. обезщетение за 4 дни платен отпуск.

За изплащане на работните заплати на общо трите лица съставляващи личния състав на фирмата на ответника: ищеца и двамата съдружници Петьо Стефанов и Николина Стефанова, ответникът изготвял ведомости за работни заплати. За претендираните от ищеца  възнаграждения за м. април 2013 г., м. май 2013г., м. септември 2013 г., м. октомври 2013 г., м. ноември 2013 г., м. януари 2014 г., м. февруари 2014 г., м. март 2014 г., м. април 2014 г., м. май 2014г., м. юни 2014 г., м. юли 2014 г., м. август 2014 г., м. септември 2014 г., м. октомври 2014 г., м. януари 2015 г. в изготвяните от работодателя ведомости няма положен от ищеца подпис за получател на парична сума. Страните не спорят, че към ведомостта за м.октомври 2013г., на която няма подпис за получил трудово възнаграждение има прикрепен фиш за работна заплата, върху който фиш има положен подпис на ищеца под израза „сума за изплащане 351,18 лв.”.

Размерът на следващото се на ищеца брутно трудово възнаграждение за претендираните месеци, видно от заключението на експертизата допълнено и коригирано с открито съдебно заседание на 10.06.2015год., възлиза на 445,60лв. за м. април 2013 г., 445,60лв. за м. май 2013г., 448,00лв. за м. септември 2013 г., 448,00 за м. октомври 2013 г., 448,00лв. за м. ноември 2013 г., 448,00лв. за м. януари 2014 г., 448,00 лв. за м. февруари 2014 г., 448,00лв. за м. март 2014 г., 448,00лв. за м. април 2014 г., 448,00лв. м. май 2014г., 450,40лв. за м. юни 2014 г., 450,40лв. за м. юли 2014 г., 450,40лв. за м. август 2014 г., 450,40лв. за м. септември 2014 г., 450,40лв. м. октомври 2014 г., 343,16лв. за м. януари 2015 г. Общо размерът на следващото се на ищеца за претендирания от него период възнаграждение възлиза на 7070,36лв. Обезщетението за забавеното изплащане на неиздълженото трудово възнаграждение от 7070,36лв. /включително и това за м. януари 2015год./ за времето от първо число на месеца следващ месеца, за който възнаграждението се отнася до 11.03.2015 год. вкл. възлиза на 690,03лв. Размерът на обезщетението за забава върху основателните претенции на ищеца в претендираните от него размери възлиза на 689,35лв. За 35 работни дни неползван платен годишен отпуск размерът на дължимото обезщетение възлиза на 773,21лв.

            Исковата молба е подадена на 11.03.2015год.

 

            От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи :

            Положеният по трудово правоотношение труд е възмезден. Работодателят дължи плащане на уговореното възнаграждение. Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, в предприятието, където се извършва работата. Плащането на трудовото възнаграждение се извършва лично на работника по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Плащането на дължимото трудово възнаграждение за м. януари 2015год. и на обезщетението за 4 дни неползван платен годишен отпуск е извършено, след постъпване на исковата молба в съда, по б. път – чрез привеждане на сумата 269лв./л.3 от заключ. на в.л./, представляващи БТВ в размер на 314,36лв., от които 228,57лв. възнаграждение за 12 раб. дни и 85,79лв. обезщетение за 4 дни неползван платен отпуск по лична сметка на ищеца.

Ответникът с отговора  на исковата молба заявява, че оспорва всички фактически и правни твърдения на ищеца изложени в исковата молба без да излага конкретни твърдения кои от изнесените от ищеца факти и обстоятелства са неверни или не са се състояли по описания в молбата начин. Оспорването е бланкетно и в определена част /досежно възникването, съществуването, съдържанието и прекратяването на трудовото правоотношение/ - очевидно неоснователно. Ищецът Д.Х.Б. е работил при ответника „Профил-прим”ООД по трудово правоотношение за претендирания период от време 25.02.2013г. – 25.02.2015г. Ответникът е дължал на ищеца уговореното с писмения договор и допълнението към него трудово възнаграждение. Плащането на това възнаграждение е следвало да бъде извършено по един от изрично предвидените в КТ начини. Касае за писмено уговорено парично задължение, поради което в тежест на ответника е да докаже извършването на плащане, т.е. погасяване на паричното задължение произтичащо от сключения с ищеца трудов договор.

Ответникът дължи на ищеца възнаграждения за труд в следните размери: 445,60лв. за м. април 2013 г., 445,60лв. за м. май 2013г., 448,00лв. за м. септември 2013 г., 448,00 за м. октомври 2013 г., 448,00лв. за м. ноември 2013 г., 448,00лв. за м. януари 2014 г., 448,00 лв. за м. февруари 2014 г., 448,00лв. за м. март 2014 г., 448,00лв. за м. април 2014 г., 448,00лв. м. май 2014г., 450,40лв. за м. юни 2014 г., 450,40лв. за м. юли 2014 г., 450,40лв. за м. август 2014 г., 450,40лв. за м. септември 2014 г., 450,40лв. м. октомври 2014 г.  тъй като събраните по делото доказателства не подкрепят твърдението на твърдението на ответника, че е изплатил на ищеца претендираните за 2013г. и 2014год. трудови възнаграждения и обезщетения. Липсват писмени доказателства за изпълнението на това задължение. Фишът за работна заплата за септември 2013год. не може да бъде приравнен нито на ведомост за работна заплата, нито на упоменатата в КТ разписка. Той не е ведомост за работна заплата тъй като представлявайки извлечение от съдържанието на ведомостта не съдържа никаква информация кой е съставителя на фиша, кое е лицето определило и разпределило описаните във фиша парични суми. Фишът не съдържа изявление, от което да е видно, че работодателят определя на работника посоченото във фиша възнаграждение, респ. обезщетение, нито изявление, че работникът получава така определеното му възнаграждение, респ. обезщетение. Поради липсата на двете насрещни изявления – едното изходящо и подписано от работодателя относно възнаграждението на ищеца за месец септември 2013год., другото - изходящо от работника- че получава така определената му от работодателя парична сума, фишът не съставлява разписка за получаване на парична сума. Документът съставлява извлечение от електронен вариант на ведомост за работна заплата, без данни за съставителя му, без дата на съставяне, без подпис на съставител. Върху него има поставен подпис на ищеца, без този подпис да е обвързан с конкретно изявление изходящо от името на ищеца или подразбиращо се от съдържанието на документа. Възражението на ответника, че на ищеца не се дължат трудово възнаграждение за м. септември 2013год. поради това, че е бил в неплатен отпуск е неоснователно.За периода 01.09.-30.09.2014год. съдът приема, че ищецът не се е намирал в състояние на ползване на неплатен отпуск. 

Обстоятелството дали ищецът се е явявал на работа през м. септември 2014год. е ирелевантно за основателността на паричната претенция на ищеца.  Извън хипотезата на ползване по желание на работника на неплатен отпуск, работникът винаги има право на брутното си трудово възнаграждение когато отсъствието му/ неявяването му на работа е по волята и със знанието и съгласието на ответника. На осн. чл.267 КТ независимо дали това неявяване на работа по волята на работодателя се дължи на престои или на производствена необходимост, работодателят дължи на работника заплащане на неговото брутно трудово възнаграждение. Претенцията на ищеца за заплащане на трудово възнаграждение за м. 09.2014год. в размер на 448лв. е основателна и следва да бъде уважена в претендирания от ищеца размер-448лв.

Възражението на ответника, че на ищеца не се дължи претендираното обезщетение за неползван платен годишен отпуск поради това, че отпускът полагащ се на ищеца е бил ползван, с изключение на този за 2015год., който му е заплатен като обезщетение на 17.03.2015год. е частично неоснователно. 

По отношение на платеният годишен отпуск - не подаването на писмено искане за ползването на такъв не лишава работодателя от възможността да определи с нарочно и предварително съставен график, респ. заповед кога да се състои ползването на платения отпуск на работника. За да е налице обаче ползване на платен отпуск  е необходимо работникът действително да е преустановил полагането на труд за работодателя и да не се намира в друг разрешен му по закон отпуск. Ако въпреки изричното разпореждане на работодателя адресирано до конкретен работник, че последният следва да бъде в платен отпуск в конкретно посочен период от време, работникът не преустанови явяването на работното си място и полагането на труд за работодателя, а последният не се противопостави на явяването му на работа и изпълнението на трудовите му функции, не е налице ползване на платен годишен отпуск. Работникът има право да не ползва полагащият му се платен годишен отпуск, не ползването на такъв не е обвързано със санкции за работника или работодателя. В конкретният случай липсват доказателства ищецът да е бил уведомяван, че му е разпоредено с писмена заповед за ползва платен отпуск в конкретни периоди, липсват доказателства, че ищецът не се е явявал на работа в посочените в заповедите дни. Ищецът не е подавал молба за ползване на платен отпуск, не е бил уведомяван, че му е разрешено и/или наредено да ползва платен годишен отпуск, във времето преди и след тези периоди ищецът се е явявал на работа. Липсва основание да се приеме, че в посочените 7 работни дни в периода 04.11.2013год.-12.11.2013год., 28 работни дни в периода 04.03.-05.03.2014г., 02.06.-04.06.2014г., 04.08.-06.08.2014г., 01.12.-30.12.2014год. ищецът не се е явявал на работа и не е полагал труд по трудовото правоотношение с ответника. От горното съдът приема, че претенциите за заплащане на трудово възнаграждение са основателни за 445,60лв. за м. април 2013 г. и неоснователна в частта до 448лв.; за 445,60лв. за м. май 2013г. и неоснователна в частта до 448лв.;  изцяло основателни за: 448,00лв. за м. септември 2013 г., за 448,00 за м. октомври 2013 г., за 448,00лв. за м. ноември 2013 г., за 448,00лв. за м. януари 2014 г., за 448,00 лв. за м. февруари 2014 г., за 448,00лв. за м. март 2014 г., за 448,00лв. за м. април 2014 г., за 448,00лв. м. май 2014г.; претенциите за м. юни 2014 г., за м. юли 2014 г.,. за м. август 2014 г., за м. септември 2014 г., м. октомври 2014 г. са основателни за по 450,40лв. месечно и следва да бъдат уважени в претендираните от ищеца размери, а именно 448,00лв. месечно.     Претенцията на ищеца за заплащане на 448лв., представляващи БТВ за м. януари 2015год. е неоснователна в частта над 343,16лв. и основателна в частта до 343,16лв., в която основателна част претенцията следва да бъде отхвърлена като ПОГАСЕНА поради плащане в хода на производството-след подаване на исковата молба.  Така претенцията на ищеца за 7168лв. трудови възнаграждения е основателна за 7058,36лв., но следва да бъде уважена в частта до 6715,20лв. поради погасяване на същата в частта от 343,16лв. /възнаграждение за м. януари 2015г./ поради плащане в хода на производството.

Когато страните не са уговорили падеж на вземането срокът на изпълнение на задълженията за заплащане на трудово възнаграждение е до края на месеца, за който възнаграждението се отнася. Ако не изпълни задължението си на падежа ответникът изпада в забава и дължи наред със възнаграждението за положения труд и обезщетение равно на законния за страната лихвен процент/чл.270,чл.245КТ/.             

Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение от 691,39 лв. е основателна  и следва да бъде уважена в частта до 689,35лв. Ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за забавеното изпълнение на трудовите възнаграждения в размерите, в които те са основателни, доказани и претендирани. Видно от заключението на съдебно –счетоводната експертиза за времето от първо число на месеца следващ месеца, за който трудовото възнаграждение се отнася до 11.03.2015год., ответникът дължи на ищеца следните обезщетение за забава: 84,35лв. за труд. възн. м. април 2013 г. в размер 445,60лв., 80,50лв. за труд. възн. за м. май 2013г. в размер на 445,60лв., 65,73лв. за труд. възн. за м. септември 2013 г. в размер на 448лв. , 61,87лв. за труд. възн. за м. октомври 2013 г. в размер на 448лв., 58,13лв. за труд. възн. за м. ноември 2013 г. в размер на 448лв., 50,39лв. за труд. възн. за м. януари 2014 г в размер на 448лв., 46,90лв. за труд. възн. за м. февруари 2014 г. в размер на 448лв., 43,04лв. за труд. възн. за м. март 2014 г. в размер на 448лв., 39,30лв. за труд. възн. за м. април 2014 г. в размер на 448лв., 35,43лв. за труд. възн. за м. май 2014г. в размер на 448лв., 31,69лв. за труд. възн. за м. юни 2014 г. в размер на 448лв., 27,82лв. за труд. възн. за м. юли 2014 г. в размер на 448лв., 23,95лв. за труд. възн. за м. август 2014 г. в размер на 448лв., 20,20лв. за труд. възн. за м. септември 2014 г. в размер на 448лв., 16,33лв. за труд. възн. за м. октомври 2014 г. в размер на 448лв., 3,72лв. за труд. възн. за м. януари 2015 г. в размер на 343,16лв. В частта над 84,35лв. и до 84,81лв. претенцията за обезщетение за забавеното изплащане на тр.в. за м. април 2013год. е неоснователна и следва да се отхвърли.

В частта над 80,50лв. и до 80,94лв. претенцията за обезщетение за забавеното изплащане на тр.в. за м. май 2013год. е неоснователна и следва да се отхвърли.

В частта над 3,72лв. и до 4,86лв. претенцията за обезщетение за забавеното изплащане на тр.в. за м. януари 2015год. е неоснователна и следва да се отхвърли.

Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение от 896,00лв. за 39 раб. дни неползван платен годишен отпуск е частично основателна. При прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал 38 раб. дни неползван платен годишен отпуск, от които 7 раб. дни за 2013 г., 28 раб. дни за 2014 г. и  3 раб. дни за 2015 г. ., за които му се следват 837,55лв. обезщетение. Претенцията в частта над 38 раб. дни и до 39 раб. дни както и над 837,55лв. и до 896лв. се явява неоснователна. Основателната част от претенцията за обезщетение по чл.224 КТ следва да бъде уважена за заплащане на обезщетение от 773,21лв. за  35 работни дни неползван платен годишен отпуск, а в частта до 837,55лв. и да 3 раб. дни отпуск следва да бъде отхвърлена като погасена порази плащане в хода на производството.  

Ищецът представя списък на разноските, с който обявява, че разноските му възлизат на 850лв. за адв. възнаграждение. Видно от представеното пълномощно с договор за правна защита и съдействие, договорените и платени от ищеца разноски за адв. възнаграждение възлизат на 800лв. Възражението на ответника, че е налице прекомерност на разноските за адв. възнаграждение е неоснователно. Действително направените от ищеца разноски по делото възлизат на 800лв. за адвокатски хонорар. Съгласно т.16 от ТР №6/2013год. на ОСГТК на ВКС минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя по чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата, т.е. при интерес от 5000 до 10 000 лв. - 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв.. Цената на предявения иск възлиза на 8755,39лв., от които 7168лв. за трудови възнаграждения, 896лв. за обезщетение за неползван отпуск и 691,39лв. – лихви за забавено изплащане на възнагражденията. При така заявеният материален интерес минималният размер на възнаграждението възлиза на 768лв. Съгласно т.3 от ТР №6/2013год. на ОСГТК на ВКС при намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/2004год. ограничение. Съдът като взе предвид  предмета на производството, фактическата и правна сложност на предмета на производството намира направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца за неоснователно.

            Съразмерно с уважената част от претенциите разноските на ищеца по делото възлизат на 784лв., ответникът следва да му ги заплати изцяло.

Ответникът не представя списък или документ за направени по делото разноски.

            Ответникът следва да заплати на КРС разноските за съдебно-счетоводната експертиза в размер на 130лв., държавна такса от 382,33лв., от които 282,33лв. по иска за 7058,36лв. труд. възн., 50лв. по иска за 837,55лв. обезщетение по чл.224 КТ и 50лв. по иска за 689,35лв. лихви за забава.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

 

           ОСЪЖДА "Профил - прим" ООД, със седалище *** и адрес на управление ***, ЕИК чрез П.В.С. с ЕГН ********** да заплати на Д.Х.Б. ЕГН ********** *** сумата 6715,20лв., представляващи трудово възнаграждение от които 445,60лв. за м. април 2013 г. като ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на 448лв., представляващи БТВ за м. април 2013год. като неоснователна в частта над 445,69лв; 445,60лв. за м. май 2013г. ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на 448лв., представляващи БТВ за м. май 2013год. като неоснователна в частта над 445,69лв;  448,00лв. за м. септември 2013 г., 448,00 за м. октомври 2013 г., 448,00лв. за м. ноември 2013 г., 448,00лв. за м. януари 2014 г.,  448,00 лв. за м. февруари 2014 г.,  448,00лв. за м. март 2014 г., 448,00лв. за м. април 2014 г., 448,00лв. м. май 2014г. като ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на 448лв., представляващи БТВ за м. януари 2015год. като неоснователна в частта над 343,16лв. и като ПОГАСЕНА поради плащане в частта до 343,16лв.

 

ОСЪЖДА "Профил - прим" ООД, със седалище *** и адрес на управление ***, ЕИК, чрез П.В.С. с ЕГН ********** да заплати на Д.Х.Б. ЕГН ********** ***,21лв., представляваща обезщетение за 35 раб. дни неползван платен годишен отпуск,   от които 7 раб. дни за 2013год. и 28 раб. дни за 2014год. като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й до 837,55лв. и за 3 раб. дни за 2015год. като ПОГАСЕНА поради плащане в хода на производството, а в частта й от 837,55лв. до 896лв. – като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

           ОСЪЖДА "Профил - прим" ООД, със седалище *** и адрес на управление ***, ЕИК, чрез П.В.С. с ЕГН ********** да заплати на Д.Х.Б. ЕГН ********** *** сумата 689,35лв. обезщетение за забавеното изплащане на трудови възнаграждения, от които 84,35лв. обезщетение за забавеното изплащане на труд. възн. м. април 2013 г. като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта до 84,81лв. като неоснователна, 80,50лв. обезщетение за забавеното изплащане на труд. възн. за м. май 2013г. като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта до 80,94лв. като неоснователна, 65,73лв. обезщетение за забавеното изплащане на труд. възн. за м. септември 2013 г., 61,87лв. обезщетение за забавеното изплащане на труд. възн. за м. октомври 2013 г., 58,13лв. обезщетение за забавеното изплащане на труд. възн. за м. ноември 2013 г., 50,39лв. обезщетение за забавеното изплащане на труд. възн. за м. януари 2014 г., 46,90лв. обезщетение за забавеното изплащане на труд. възн. за м. февруари 2014 г., 43,04лв. обезщетение за забавеното изплащане на труд. възн. за м. март 2014 г., 39,30лв. обезщетение за забавеното изплащане на труд. възн. за м. април 2014 г., 35,43лв. обезщетение за забавеното изплащане на труд. възн. за м. май 2014г., 31,69лв обезщетение за забавеното изплащане на труд. възн. за м. юни 2014 г., 27,82лв. обезщетение за забавеното изплащане на труд. възн. за м. юли 2014 г., 23,95лв. обезщетение за забавеното изплащане на труд. възн. за м. август 2014 г., 20,20лв. обезщетение за забавеното изплащане на труд. възн. за м. септември 2014 г., 16,33лв. обезщетение за забавеното изплащане на труд. възн. за м. октомври 2014 г., 3,72лв. обезщетение за забавеното изплащане на труд. възн. за м. януари 2015 г. като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта до 4,86лв. като неоснователна.

ОСЪЖДА "Профил - прим" ООД, със седалище *** и адрес на управление ***, ЕИК, чрез П.В.С. с ЕГН ********** да заплати на Д.Х.Б. ЕГН ********** ***:

-                           законната лихва върху сумата 6715,20лв., представляваща

трудови възнаграждения считано от 12.03.2015 год. до изплащането й;

-                           законната лихва върху сумата 689,35лв., представляващи

обезщетение за неползван платен годишен отпуск считано от 12.03.2015 год. до изплащането й;

-                           784лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА "Профил - прим" ООД, със седалище *** и адрес на управление ***, ЕИК, чрез П.В.С. с ЕГН ********** да заплати на Районен съд Казанлък сумата 512лв., от които 130лв. разноски за експертиза и 382,33лв. за държавна такса.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от пред ОКРЪЖЕН СЪД  Стара Загора.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :