Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №.......

                                              гр.К.,..............2015 год.

                              В     И   М   Е   Т   О     Н   А      Н  А  Р  О  Д  А

           Казанлъшки районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА

при секретаря......................Х.К.……...…................................................като разгледа докладваното от съдията............................гр.дело №943 по описа за 2015 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявеният иск е за местоживеене, родителски права, режим на лични контакти и издръжка на дете, с правно основание чл. 127, ал.2 от СК,.

        Ищцата твърди, че с ответника са родители на роденото от съжителството им дете М.Ю. К. с ЕГН:**********. Заживели заедно в Словения през 2011 година, 2012г. се родил синът им, а през януари 2013 г. се прибрали да живеят в с.А., където живеят родители й. Останали там около два месеца, след което се преместили в с.Ш.. През септември 2013 г. се върнали отново в Словения и останали там до месец март 2014г. Известно време живели и в гр.Г.Д.. Последно се установили в с.Ш. от м.август 2014 г. до 16.12.2014 г., когато се прибрала сама с детето при родителите си в с.А.. В с.Ш. живели в семейната къща на ответника, заедно с родителите му, семейството на брат му, бабата и дядото на ответника. Ползвали третия етаж на къщата, заедно с неговите родители. Твърди, че още от началото съвместният им живот бил изпълнен с неразбирателство, ревност и агресивно поведение от страна на ответника. Живеела в постоянен физически и психически тормоз. Ответникът й посягал много пъти, но не можела да пуска жалби, тъй като не можела да излиза сама навън, нямала телефон, дори детето не можела да разходи сама. Живеела в постоянен страх. Ревността му била толкова силна, че докато пътувал до Словения я вземал със себе си, а детето оставял на детегледачка, на която плащал въпреки, че нямали голяма възможност. Ревнувал я постоянно и без никакви поводи. Набеждавал я, че имала връзки с други мъже, озлобявал се и й посягал. При всичките си пътувания без нея носел личната й карта със себе си. На 16.12.2014г. ответникът се прибрал от Словения и заплашил, че ще я пребие. Затова взела детето и се прибрала при родителите си в село А.. На 21.12.2014 г. той отишъл да ги види. Говорили си и тя му казала, че няма да се върне при него, защото не искала да живее по такъв начин повече и той си тръгнал. Не се  чували и виждали до 12.01.2015 г., когато около 9.30 часа й се обадили от детската ясла в с.А., че детето е взето по насилствен начин от ответника, който посегнал на домакина и учителката на учебното заведение, което детето  посещавало. По случая се водело производство. Твърди, че работи в шивашки цех в с.А., в който и майка й работи. Родителите и се занимавали и с тютюнопроизводство и имали възможност да й помагат с отглеждането на детето, а и имали всички условия за това. Живеели в къща, с всичко необходимо в нея, за да живее с детето си там. Ответникът нямал постоянна работа. Често пътувал до Словения, събирал стари гуми и ги продавал, което не му гарантирало постоянен доход. Той не пребивавал постоянно в страната и не би могъл да се грижи за сина им. Желае да отгледа детето си в спокойствие, сигурност и да бъде до него във всеки момент. Най-важното за нея в живота й е да осигури детето материално и духовно и да расте спокойно и без напрежение. Моли съда да постанови решение, с което претендира да и бъде предоставено  упражняването на родителските права спрямо детето М.Ю. К., с ЕГН:********** и то да живее при нея, а на отввветника да бъде определен  режим на лични отношения с детето, като ответникът бъде осъден да  заплаща на детето М.Ю. К. с ЕГН:********** месечна издръжка в размер на *** лв., считано от 16.12.2014г.

 В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът  оспорва основателността на иска.  Твърди, че от 12.01.2015 г. детето по свое желание било при него и пребивавало на адреса му в с.Ш., ул.“В.Л.“ №7. Оспорва изложените в исковата молба твърдения като необективни и тенденциозно поднесени. Сочи, че от м. ноември 2011г. като непълнолетна ищцата отишла при него с нотариално заверена от родителите й декларация като напуснала пределите на Република България. Двамата се установили да живеят в Словения. Преди Коледа на 2011г. се върнали и Новата година отпразнували в с.А. при родителите и. През 2012 г. отново били в Словения, като на 12.09.2012г. там се родил синът им М.. Новата година отпразнували в Словения с родителите и, а през П.та на 2013 г. се върнали в с.А., за да извадят българско удостоверение за раждане на сина си. За 06.05.2013 г. били в с. Ш., общ. К.. В с.Ш. живели до края на м. септември и от м.септември 2013г. до П.та на 2014 г. отново с ищцата били в Словения. За Новата година се върнали в Република България и празнували с родителите й  в с.А.. Въпреки, че дейността, с която се занимавал- покупка и доставка на автомобилни гуми втора употреба, им гарантирала доход за квартира, храна, средства за сина им и гориво, то по изключителното настояване на ищцата и нейните родители, се върнали в Република България и от П.та на 2014 г. до есента на същата година живели на квартира в гр. Г.Д.. През това време около 10 пъти е ходил до Словения за закупуване на гуми. Ищцата била непреклонна, че трябва да пътува с него, като настоявала предвид средствата, които получават да плащат на детегледачка, като за два месеца грижите по отглеждането на сина им били възложени на друга жена. Родителите му отишли на гости в гр. Г.Д. и след разговор, който провели четиримата, достигнали до извода, че не е необходимо да плащат за квартира, след като имат удобно жилище в с. Ш.. Решили да заживеят там. Продължил с предишния си режим на работа и почти непрекъснато пътувал до Словения за закупуване и доставка на автогуми. На 16.12.2014 г. ответницата му позвънила от телефона, който ползвала с номер 0892749598, като попитала къде ще празнуват Нова година. Тъй като се намирал  с чичо си в Унгария на път с интензивно движение и отговорил, че няма възможност да говори и ще се чуят в по-късен момент. След около 10 мин. тя му позвънила с настояване да празнуват Новата година в с.А. при родителите й. Използвал отбивки на пътя за да и звъни, но тя не му отговаряла. Прибрал се в България на 17.12.2014 г. около 01.00 часа и тогава разбрал, че след телефонното позвъняване ищцата събрала багажа си, взела документа си за самоличност и други документи, и заедно със сина им М. отишла при свои роднини в гр.К., пред които заявила, че той и нанесъл побой, нямала документ за самоличност и с техен транспорт я закарали в с.А.. На 21.12.2014 г. отишъл заедно  с родителите си, чичо си и неговата съпруга в с.А. за да види детето и да изясни каква е причината за неадекватното и поведението. След това ходили още три пъти, но до среща не се стигнало, поради нежеланието на ищцата, а и не е могъл да види детето. На 11.01.2015 г. се обадил по телефона бащата на ищцата като му съобщил, че може да отиде и да вземе сина си, тъй като нямали пари, защото отгледаният от тях тютюн още не им е платен. На 12.01.2015 г., сутринта бил на адреса на ищцата в с. А., заедно с родителите си М.Ю. К. и М.Ш.К., чичо му К.Ю. К. и сина му Ю. К. К.. Позвънили, но никой не отворил. От случайни хора научили, че синът му е заведен на детската ясла. Отивайки там, мъж след като разбрал по какъв повод е отишъл, му казал: „Ние сме предупредени за това дете и вие трябва да си тръгнете от яслата инвалиди“. Твърди, че били нападнати от около десет човека с неизвестна самоличност на възраст от 20 до 35 години със сопи, били агресивни и им нанесли побой. Вратата на яслата останала отворена и синът му М. сам дошъл при него, прегърнал го и заедно напуснали детската ясла. Чичо му получил сериозни телесни увреждания и бил освидетелстван в съдебна медицина. Върнал  се в дома си в с.Ш.. Твърди, че ищцата никога не е работила и всички финансови средства за съществуването им, за осигуряването на здравословен и спокоен живот за сина им, за пътуванията до Словения и обратно, осигурявал той. През цялото време ищцата била с него, а от раждането се държала грубо с детето - при неволна грешка тя го удряла през устата, при евентуална забележка тя избухвала, обиждала, псувала, ритала, посягала с шамари да удари, започвала да обижда всички присъстващи, скубела си косата и крещяла, като в такова състояние правила опити да скача от буса, който управлявал, по време на движение.  През есента на 2013 г., пребивавайки в Словения, в състояние на истерия тя го ударила и доста време окото му било синьо и бил обект на присмех и подигравки от познати. През м. януари 2013 г. без конкретен повод, ищцата направила опит с нож да пререже вените на лявата си ръка, тъй като си въобразявала, че поддържа връзка с друга жена и настоявала да пътува до Словения. Непрекъснато водела отчетност какви пари харчел, като същевременно го задължавала да описва броя на гумите, които закупувал, къде и на кого ги продавал и какви финансови средства получил за това. Бил мотивиран да промени начина си на живот и да прекрати пътуванията до република Словения като предприел действия за регистриране фирма под чието име да осъществява дейност. Родителите му били в трудоспособна възраст, жизнени и с желание да му помагат при отглеждането на детето. Жилището с което разполагал било добро и имало всичко необходимо. Моли съда да постанови решение, с което упражняването на родителските права  спрямо дете М.Ю. К. с ЕГН:********** да бъде предоставено на него и детето да живее на адреса му в с.Ш., ул.“В.Л.“ №7, а на ищцата да се определи режим на лични отношения с детето, както и тя да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на М.Ю. К., с ЕГН:********** в размер на *** лв.

 По делото са постановени привременни мерки до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, съгласно които детето М. е определено да живее при бащата Ю.М.К. и той да упражнява родителските права, а на майката С.Х. е определен режим на лични контакти с детето, които да осъществява: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.30 часа в събота до 17.30 часа в неделя с преспиване и 25 дни през лятото, когато това не съвпада с платения отпуск на бащата.

              От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

  От представеното заверено копие на удостоверение за раждане е видно, че ищцата С.Д.Х. и ответникът Ю.М.К. са родители на детето М.Ю. К., с ЕГН-**********, роден на *** г. в Словения. От показанията на св.Ф.М.А., св.Д.М.Х., св.М.Ю. К., св.А.С.У., които съдът преценява с оглед на чл.172 от ГПК и кредитира само в тази им в част, в която кореспондират помежду си, съдът приема за установено, че страните са живели на семейни начала от 2011 г. до 16.12.2014 г., когато ищцата напуснала с детето М. жилището на родителите на ответника, в което семейството е живеело през последните няколко месеца и се върнала при своите родители в с.А.. По време на тригодишното съвместното съжителство семейството живяло на различни места-първоначално в Словения, където ответникът работел, в последствие, през 2013 г., те се установили да живеят в с.А., а след няколко месеца се преместили в дома на родителите на ответника в с.Ш.. От м.септември  2013 г. до м.март 2014 г.  страните отново пребивавали в Словения, след това живяли известно време на квартира в гр.Г.Д. и се върнали отново в с.Ш.. Ответникът осигурявал доходите на семейството, а ищцата се грижела за детето М.. През различни периоди в грижите за детето помагали родителите на страните и детегледачка. През последната година и половина отношенията между страните се влошили поради неразбирателство, ревност, ограничения, неотстъпчивост, аргесивност и нежелание за компромиси, което довело до раздялата им. /“… С. се върна да живее при сестра ми миналата година, преди Нова година с детето. Каза, че се е прибрала, защото не се разбират със съпруга си и семейството му я тормозят. Не й дават да излиза навън с детето, само в къщи. С ответника живяха заедно три години... Живяха през тези години на много места - в Словения, при сестра ми, в гр.Г.Д., тук – ***. Последно са живели заедно в с.Ш.…Когато бяха в Словения, детето го гледаше майката на Ю. в с.Ш., а когато бяха в гр.Г.Д. имаха жена, която да го гледа. Преди това го гледаше моята сестра – баба на детето… Познавам Ю.. Според мен С. е по-спокойна. Ю. е според мен по-сприхав. Присъствала съм,  когато Ю. е забранявал на С., не й позволявал да излиза на кафе със сестра си или с приятелка, да ходи на магазин да пазари…. Държанието на С. ме накара да си помисля, че нещо не е наред. Преди беше лъчезарна, после се затвори. Държи се настрана, по-мълчалива, не общуваше толкова с хората, споделяла е проблемите си. Питала съм я, дали има нещо, тя ми казва: „Така“. Споделяла е, че с него има проблем и не може да се отпусне....“ Св.Ф.А.; „…Окончателно се разделиха на 16.12.2014г.. Докато се разделят, те пътуваха в чужбина. Когато пътуваха, детето беше при нас. Първите три месеца след като се роди М., живяха в нас в с. Ш.. След това С. и Ю. заминаха в Словения като детето беше с тях. В Словения бяха заедно с детето. Като се върнаха от Словения, те заживяха на квартира в гр.Г.Д., после се прибраха в с. Ш.. В гр.Г.Д. бяха на квартира  около 5-6 месеца. Не знам със сигурност, дали са живели при родителите на С.…Когато започва да споделя нещо с мен, нещата помежду им се изострят, защото започват да спорят за нищо. От най-малкото нещо го правят на кавга. Снаха ми избухваше за няма нищо, при най-малкото нещо. Синът ми прави забележка на снаха ми от рода,  да направи нещо на детето. Направил й е например забележка да прибере играчките на детето, направил е забележка за ястието, че се пресолявало и когато й е направил забележка, избухва скандал. Започва да крещи и да обижда масово…Същият ден, когато тя си замина, взех съпругата ми да ми помага да фугирам едни плочки. Тъкмо бяхме почнали да фугираме и ми звъни снаха ми, на брат ми жена му и казва: „Батко, идвайте си веднага, С. взема детето и си тръгва за техните. Дойдоха две момичета от гр.К. да я вземат и тя си тръгва. Аз й казах, помолих я да остане.” С. е казала: „Категорично заминавам.” Снаха ми каза, че двете момичета от гр.К. са блъскали входната врата, за да може да я отворят.  Качихме се със съпругата ми в колата и отидохме в гр.К.. Извикахме, излезнаха хората, С. каза, че повече не може да живее със сина ми и отива при техните. Говорихме във връзка с детето, а Ю. беше на път в Словения и се прибираше. Само след 5-6 часа Ю. си беше в къщи, но тя вече беше в гр.Г.Д... Докато са живели заедно,  имаше един единствен път конфликт между С. и съпругата ми в Словения, когато тя доведе родителите си, за да изгони нас от там...“св.М. К.; „…След като се роди детето, 1-2 пъти дъщеря ми беше споделила, че има проблеми със съпруга си, че я ограничава, че я лишава и аз се убедих, че телефонът е само негов, а тя не разполага с телефон. Убедих се, защото много пъти, когато съм звънял на телефона се обажда Ю.…Само единият ми отговаряше и това беше на Ю.…В бебешка възраст на 8–10 месеца се грижихме аз и съпругата ми за детето М.. Дъщеря ми беше непрекъснато в движение. Нямаха твърдо установено място за живеене, за това съм ги поканил да останат в къщи, защото нямаха постоянно място - в гр.Г.Д., с.А., с.Ш., Словения... С. също беше при нас и от време на време ходеше с него по Словения за гуми. Разговаряхме на темата, да остане да си гледа детето, че то има нужда от нея. Точно тогава ми се оплака, че настоявал да ходи с него с буса. Той изкарваше доходи с гумите. Ние за това отидохме да им помагаме. Ю. работеше по това време и издържаше семейството… С. не е работила, защото не й е било позволено…Дъщеря ми спомена също, че Ю. я ограничавал и я ревнувал…Когато сме разговаряли, винаги е бил наблизо, за да чува какво си говорим. Ние сме в добри отношения, но не ми харесва, че е плътно до нея, за да не сбърка тя…“св.Д.Х.; „ …От края на 2014г. С. и Ю. не живеят заедно. Аз живея в гр. К.. Разбрах, че са се разделили като С. си е вземала дрехите и детето и си е заминала. Мисля, че по това време Ю. е бил на курс в чужбина, а родителите му на работа…Виждал съм С. с детето поне 10-20 пъти. Никога детето не е било неугледно, мръсно. Видял съм в нея, че не е много контактен човек. Когато ние говорим, тя е мълчала. ..Знам, че често е избухвала, караници, посягания, удари. Ю. ми е споделял специално, че доста често се карали и тя му е посягала… Имало е конфликт между родителите на Ю. и родителите на С...“ св.Ал.У./.  

          Съгласно показанията на св.Д.Х. няколко дни след като ищцата се върнала в дома им ответникът и роднините му дошли в с.А. и се срещнали с не и детето. Началото на м.януари 2015 г. ищцата започнала работа и записала малолетния М. на детска ясла. На 12.01.2015 г. сутринта тя завела детето на яслата. В последствие семейството било информирано от служители на детската градина, че ответникът и роднините му нахлули в детското заведение и ответникът отвел детето /”… Те дойдоха няколко дена преди това да видят детето, но аз не ги допуснах в къщи.. Там бяха Ю., баща му, чичо му и жената на чичо му… видяха детето пред къщи, в рамките на 15 минути… Детето остана до 12.01.2015г., когато нахлуха в детската градина и го отвлякоха. На 12-ти изчакахме отвън 15 минути, за да видим, дали ще се развълнува детето и след като то се заигра с децата, ние си тръгнахме. Заведохме го в 8:00 часа. Не се мина и един час и се обади жена ми.. Същият ден и тримата бяхме на работа. Направих личен контакт с домакина на детската градина. Той ми разказа как е станала цялата случка – отвличането на М., станало на сила, когато бащата е вземал детето от детската ясла... викал: „Аз съм баща му, аз ще си го взема.”.. След този инцидент, когато бащата взел детето и заминал, ние не бяхме информирани... Ние се обадихме на тел.112, че детето е откраднато....“/. През м.февруари 2015 г. отишли с ищцата в с.Ш., но само ищцата била допусната от ответника да види детето. За да се осъществи контакта, помогнали от Д”СП”-К.. Ищцата търсила контакти с детето, но такива не били осъществени поради несъгласие на ответника.

          Съгласно показанията на св.М. К. след телефонен разговор с бащата на ищцата, на 12.01.2015 г. сутринта отишли с ответника да видят детето. В къщата в с.А. нямало никой. От съседка разбрали, че М. е на детска градина. Когато отишли в детската ясла станал конфликт с персонала и се сбили с домакина. Ответникът взел детето и го отвели в с.Ш. /“..Чукахме, свирехме, на прозорците чукахме, звъняхме на звънеца, никой не излезна. Звъняхме по телефона, никой не вдига, а преди това Ю. и бащата на С. бяха разговаряли, че ще отидем в 8:00-8:30 часа. Ние отидохме към 8:00 – 8:15часа. Мина една тяхна съседка и ни каза, че детето е на детска градина. С колата отидохме до детската градина аз, синът ми, брат ми и съпругата ми, за да видим детето. Излезна домакинът и каза: „О, за М. ли? Ние сме предупредени..След като го каза това, обърна се, взе тръбата и удари брат ми в челото. Обърна се и ритна жена ми. Това беше на площадката, на самия вход на детската градина... Бях на площадката и посрещнах жена ми да не падне. Синът ми вижда детето на стълбите, взема го и ни вика: „Тръгвайте да бягаме към колата.”  Бързах да спра на брат ми кръвта. Не съм се обаждал на никого. Нямам информация синът ми да се е обадил на С.…“/. След като поел грижите за малолетния М. ответникът преустановил пътуванията. Той се грижел за детето, осигурявал му ежедневни разходки, игри, режим на хранене и сън като в ежедневието му помагала неговата майка. Ищцата се обадила няколко пъти да търси детето, а веднъж се срещнала с него в дома им. В последствие ответникът регистрирал фирма.

          Съгласно приложената към исковата молба служебна бележка, детето М. е записан и посетил ЦДЯ „Кокиче“ с.А. на 12.01.2015 г. От заверено копие на трудов договор №36/06.01.2015 г. е видно, че от 06.01.2015 г. ищцата работи в „С.Р. -2“ ЕООД в гр.А. на длъжността „машинен оператор“, при 8 часов работен ден и ОМВ-*** лв.

          Представено е удостоверение от 10.02.2015 г. на Агенцията по вписванията, съгласно което ответникът Ю.К. е едноличен собственик на капитала и управител на „М. 2012 К“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с предмет на дейност-външно и вътрешно търговска дейност с всички незабранени стоки и услуги. С декларация от 10.06.2015 г. ответникът декларира, че за периода м.03.2014 г.- м.03.2015 г. е реализирал доходи в размер на ***00 лв. Съгласно писмо изх.№15493/01.07.2015 г. на ТД на НАП гр.Пловдив /офис Стара Загора, за лицето Ю.М.К. в информационните масиви няма данни за декларирани доходи за периода 01.01.2014 г.- 31.12.2014 г., няма регистрация за самоосигуряващо се лице и няма подавани ГДД-лицето не е осъществявало търговска дейност. Видно от служебна бележка №279-80/08.06.2015 г. детето М. е записан в първа група на ОДЗ №6 „Еделвайс“ гр.К., но поради капиталов ремонт в детското заведение реално ще посещава учебни занимания от м.09.2015 г.

           Съгласно социален доклад на Дирекция “Социално подпомагане”- гр.Г.Д. след раздялата до 12.01.2015 г. детето е отглеждано от майката в дома на родителите й в с.А.. Жилището представлява триетажна къща, от която ищцата ползва втория етаж, който предоставя всички необходими условия за отглеждане и развитие на детето- електрификация, водоснабдяване, обзаведен с всички необходими съвременни мебели и уреди за бита. На етажа има обособен хигиено-санитарен възел с топла вода като жилището е в много добро техническо състояние и хигиена. Майката на ищцата работи, а баща й е ангажиран в сферата на тютюнопроизводството. Разширения семеен кръг подкрепя ищцата морално, финансово и имат готовност да помагат занапред в грижите за детето. При създалата се ситуация на 12.01.2015 г., когато бащата и неговите родители влезли в детската ясла в с.А. и бабата по бащина линия взела детето, то започнало да крещи и да плаче, но въпреки това го взели насила. Съгласно заключението грижите по отглеждането и възпитанието на малолетния М. са били приоритет на майката по време на съвместното съжителство на двамата родители. Госпожа Х. е завършила десети  клас, притежава необходимия родителски капацитет да задоволява потребностите на детето, да му осигури необходимата здравна, емоционална, социална и материална среда за неговото правилно израстване и развитие като предвид крехката възраст на М. К. в негов интерес е то да бъде отглеждано от биологичната му майка.

          Съгласно социален доклад на Дирекция “Социално подпомагане”-К. след завеждане на делото преките и непосредствени грижи за малолетния М. са поети от неговия баща. Господин К. е с основно образование, отговорно изпълнява родителските си ангажименти и успява да осигури на детето достатъчно добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие. Осигурени са базовите потребности на детето и необходимите здравни грижи. Домът, в който се отглежда М. е къща, собственост на бабата и дядото на ответника. Къщата е двуетажна като на приземния етаж живеят бабата и дядото на ответника К., първия етаж се ползва от неговия чичо и леля, а втория етаж от него и родителите му. Жилището на семейството разполага с три стаи, обособени в бокс, хол, спалня и стая, която не се използва и общ санитарен възел, обзаведено е с необходимите мебели и уреди за бита, елекрифицирано, водоснабдено и се поддържа много добра хигиена. На детето е осигурено достатъчно жизнено пространство. Между детето и бащата е изградена емоционална връзка и привързаност, бащата отделя нужното внимание на сина си, като в обгрижването на детето участие вземат и членовете на разширеното семейство. Майката на ответника е безработна, а баща му работи в сферата на строителните услуги. Съгласно заключението господин К. притежава както личности качества, така и материални условия, които биха му позволили да упражнява адекватно родителската си функция.

            По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза с депозирано заключение. Съгласно заключението при преглед на С.Д.Х. е установен ръбец от зараснала рана по предната повърхност на лявата предмишница в крайна трета. Раната е била с дължина около 4 см., с линейна форма при сбрани ръбове, не е била защита с конци. Такава рана може да се причини от предмет с режещ ръб, какъвто е ножът или парче стъкло. Давността на увреждането е повече от една година.

            По делото е назначена съдебно-психологична експертиза с депозирано заключение, неоспорено, което съдът възприема. Съгласно заключението не се установяват данни за наличие на висока тревожност и емоционална лабилност на детето М. К. на две години и десет месеца, както и данни за агресивност. Актуалното психично състояние се характеризира с преобладаване на положителни емоции. Според експертизата ответникът е с нормален профили за него са характерни черти като екстравертност- общителен, активен, упорит, лесно избухване в ситуации, които го предизвикват, неотстъпчивост, а ищцата-нормален профил с данни за емоционална лабилност и понижен толеранс, активна, настойчива, с лекота взема решения и склонност да извършва необмислени постъпки. И двамата имат висока самооценка, изразяват положителни емоции към детето, демонстрират чувства на привързаност и любов, изразят похвала и насърчения към него. Детето е емоционално привързано и към двамата си родители и изпитва позитивна чувства към тях. Липсват данни детето да е манипулирано от страна на бащата по отношение на начина, по който то възприема майка си и да е налице отчуждение спрямо нея. Не се установяват данни за значими психологични разстройства при двамата родители, които да поставят в опасност развитието на детето. И двамата родители имат необходимия родителски капацитет, заедно с близките си, за да задоволяват както базисните, така и емоционалните потребности на малолетното дете, и да му осигуряват сигурна материална, социална  и стабилна семейна среда. При бащата се установява по-добра способност за подкрепа на детето в процеса на развитието му, както и сътрудничество с другия родител по проблемите за неговото отглеждане.

           Съгласно удостоверение №04-204/13.10.2015 г. С.Д.Х. е записана като ученичка в 11 клас на СОУ „Св.П.Х.“ с.А., самостоятелна форма на обучение за учебната 2015/2016 г. От удостоверение №130/28.09.2015 г. е видно, че детето М.Ю. К. посещава ЦДГ „П.“ с.А. от 02.09.2015 г.  Представен е и социален доклад на ДСП- гр.Г.Д. от 28.08.2015 г., съгласно който от 20.07.2015 г. детето М. живее с майката в с.А. и се наблюдава прогрес в развитието му. Набавени са му различни дидактични пособия за развитие във вербален и психоемоционален аспект, познавателни книжки с картинки, различни игри за развитие на мисловния му процес, кубчета и пъзели за нареждане. За развитието му във физически аспект детето разполага с колело, топки за хвърляне и футбол. В ежедневието на детето присъстват различни занимания, то е преодоляло говорен дефект- използване на звука „е“ при обмен на информация, който е заменен с думи като дай, искам и моля.

  В с.з. ищцата заявява, че желае детето да остане да живее при нея като счита, че М. има изключителна нужда от майка. Средата, в която го отглежда счита за подходяща, старае се детето да е добре и да не е лишено от нищо. Съгласна е то да осъществява връзка с бащата, тъй като не е заслужило да бъде лишено от единия или другия родител. Сочи, че с ответника имат проблем, но това не трябва да пречи на детето. Осигурила необходимото като М. посещавал детска градина, имал личен лекар, отделяла изключително много време за него и е готова да поема всичко, което е в негов интерес. Ответникът заявява в с.з., че също желае да се грижи за малолетния М., като счита, че при него детето е по добре осигурено и с по-добър вариант за контакт с другия родител.

           От така установеното съдът прави следните правни изводи:

             Ищцата и ответникът са родители на малолетния М.Ю. К., с ЕГН-**********, не са в брак и не живеят заедно от 16.12.2014 г. След раздялата на родителите детето е живяло с майката в с.А., общ.Х., обл.Б. и тя е упражнявала родителските права до 12.01.2015 г., когато бащата без да я уведоми отвежда детето с.Ш., общ.К. и от тогава до 18.07.2015 г. малолетният М. живее при него и той упражнява родителските права.  От 18.07.2015 г. и след реализирания режим на лични контакти с детето ищцата не го е върнала на ответника и малолетният М. живее при нея на адреса и в с.А., ул.“С.Р.“ №3 и тя упражнява родителските права.

           Съдът е сезиран с разрешаване на възникнал спор между ищцата и ответника относно местоживеенето, родителските права и режима на лични контакти и издръжка на детето М., поради което са налице кумулативните предпоставки на чл.127, ал.2 от СК. Безспорно двамата родители имат права и задължения към детето и те се проявяват както, когато живеят заедно, така и когато са разделени. При решаване на въпросите досежно упражняването на родителските права следва да се изхожда от интересите на детето, преценени съобразно критериите, посочени в Постановление №1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, а именно: родителските качества, полагането на грижи и умения за възпитание, подготовката за придобиване на знания и трудови навици от детето, морални качества на родителите, социално обкръжение и битови условия, възраст, пол, привързаност между родител и дете, помощ на трети лица. В критериите по ППВС №1/12.11.1974 г., има градация и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Детето има интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието му е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за неговото добро възпитание и изграждане като личност.  В чл.3 от Конвенцията за правата на детето, по която България е страна, е прокламиран принципът, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение за всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Задължение на държавите- страни по Конвенцията, а съответно и на държавните институции е да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители. Един от принципите за закрила на детето според чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето е осигуряване на неговия най-добър интерес, като при постановяване на решението съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право- арг. чл.235, ал.3 от ГПК.  От събраните по делото доказателства в т.ч. СПЕ, преценени в тяхната съвкупност се установи, че малолетният М., който е на три години е силно привързан към двамата си родители, тъй като през последните десет месеца е живял с всеки един от тях за период повече от три месеца и те са изразявали положителните си емоции към него, демонстрирали са чувствата си на привързаност и любов към, насърчавайки го в ежедневните му дейности. По делото не се установи нито психическа нестабилност на майката, нито друго нейно поведение, което да застрашава живота и здравето на детето или да го поставя в риск. Не се установи и психическа нестабилност на бащата, която да застрашава живота и здравето на М.. Проява на родителска загриженост, отговорност и любов към детето е не само осигуряването на спокойна среда, в която то да живее, на емоционален комфорт и задоволяване на нуждите му, но и не поставянето му в стресови ситуации и ситуации, при които детето следва да направи избор между значими за него хора, както и редовното осигуряване на контакти на детето с другия родител. В тази връзка и двамата родители са проявили укоримо поведение – ищцата е нарушила определените от съда като привременна мярка досежно местоживеенето и режим на лични контакти, като не е върнала малолетния М. на бащата след изтичане на 25 дневния му престой при нея, а ответникът, който макар по отношение на детето да се е проявявал като активен и грижовен родител, активно и тенденциозно е ограничавал контактите му  с майката, след като на 12.01.2015 г. демонстрирайки сила и арогантност самоуправно е взел М. от детската ясла и го отвел в дома си, без знанието на ищцата и без тя да се е съгласила с това положение, и с това си поведени е поставил детето в силен стрес предвид създадената от него и роднините му ситуация. Въпреки това съдът приема, че и двамата родители притежават родителски капацитет, и желаят да се грижат за детето, но то често е заложник на влошените им междуличностни отношения. Въпреки конфликтите между тях родителският авторитет на ищцата и на ответника не е накърнен. Както ищецът, така и ответницата живеят със родителите си и разполагат с подходящи битовите условия. И двамата родители са в активна трудоспособна възраст и полагат труд по трудово правоотношение. Предвид трудова си ангажираност и двамата разчитат на помощта на родителите си, които активно са им помагали и ще помагат в ежедневните грижи и надзор на детето. И двамата родители разполагат с доходи за задоволяване на основните базови нужди на детето, като доходите на бащата са значително по-високи от тези на майката. Предвид гореизложеното и всички значими фактори- от една страна: ниската възраст на детето; обичайният му начин на живот, който се е установил през последните пет месеца и социалната средата, в която се е адаптирало; характера и поведението на всеки от двамата родители, способността да се полага в необходимия обем лични и непосредствени грижи към детето и възможностите за осигуряване на спокойна домашна среда, както и обективните фактори –емоционалният комфорт на детето, зависещ изключително от незастрашаване на специфичната, незаместима връзка между родител и дете, съд счита, че детето М. следва да живее при майката, която би предоставила в по-пълен обем от бащата нуждата от специфични грижи, предвид природата на жената и ниската възраст на детето, а и тя се е грижела и се грижи добре за него като му е осигурила и адекватни за възрастта средства, способстващи за интелектуално му развитие. Освен това всяка честа промяна на местоживеенето при ниската възраст и емоционална нестабилност на детската личност, е риск от неблагоприятен за детето ефект. Предвид това, че малолетния М. живее при майката, то и родителските права спрямо него следва да бъдат предоставени за упражняване на нея, тъй като живеенето с родител е съществен елемент от родителските права и задължения, и текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее.

           Съгласно чл.124, ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители. Основно задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл.124, ал.1 от СК регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие в т.ч. нравствено, психическо и социално. Следователно родителят, при когото детето живее следва да осигурява на детето възможности да осъществява контакти с другия родител, тъй като съзнателното прекъсване на емоционалната и родствена връзка между родител и дете е укоримо родителско поведение, което се отразява негативно върху пълноценното личностно развитие на детето. Поддържането на лични отношения с родителя, при когото то не живее е важен момент в развитието на детето, защото позволява то да се осъществи при условия, близки до нормалните - при грижите и на двамата родители. При определяне режима на лични контакти съдът взема предвид интересите на детето. Установи се, че малолетният М. е привързан към двамата си родители. Следователно поддържането на лични отношения между бащата и детето е жизнено необходимо и за двамата с оглед създаване на възможност чрез общуването детето да развива чувството си на обич, привързаност, доверие и пълноценност с родителя, с когото не живее, а това ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Това обуславя необходимост от такъв режим на лични отношения на детето с бащата, с който да не се прекъсне емоционална връзка между тях, а и да се засили ролята на ответника във възпитанието на детето. При преценката за ефикасността на режима, предвид интереса и възрастта на детето, конкретният режим на лични контакти трябва да е съобразен преди всичко с обстоятелството, че детето и ответникът живеят в различни населени места в страната, които са доста отдалечени, както и че детето е на три години т.е. общуването трябва да бъде съобразено с това, че бащата живее в с.Ш., общ.К., а детето с майката в с.А., общ.Х.. Изхождайки от гореизложеното подходящият режим на лични отношения и при спазване разпоредбата на  чл.59, ал.8, т.2 от СК, който трябва да се определи е режим от месечни контакти: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 до 17.30 часа, без преспиване, осъществявани в с.А., както и 25 дни през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като за този период от време бащата може за взима детето при себе си в с.Ш.. Така определения режим на лични контакти подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или при изменение на обстоятелствата.

          Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им / арг.чл.143, ал.2 от СК /, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от работната заплата за страната, без да е определен максимален размер /арг. чл.142, ал.2 от СК/. Установи се, че след раздялата на страните на 16.12.2014 г. до 12.01.2015 г. то е живяло при ищцата, а от 12.01.2015 г. до 20.07.2015 г. като всеки от тях е полага грижи за неговото отглеждане и възпитание.  От 20.07.2015 г. за детето живее при ищцата и тя се грижиза него, като не се установи през последните пет месеца бащата да е участвал в издръжката на малолетния М. в пари или натура. Средно месечния доход на ответника предвид представената от него декларация е *** лв. и е значително по-висок от средно месечния доход на ищцата, който е в размер на минималната работна заплата за страната. Ищцата претендира месечна издръжка от *** лв. от 16.12.2015 г., т.е. преди подаването на исковата молба-14.01.2015 г.  От необходимите средства за издръжка на детето като се вземат предвид възрастта и нуждите му, доходите на родителите и нормата на чл.142, ал.2 от СК съдът намира, че бащата следва да заплати издръжка на детето М. за времето от 16.12.2014 г. до 12.01.2015 г. в размер на *** лв. и да му заплаща месечна издръжка в размер на *** лв., считано от 20.07.2015 г., а останалите средства, ведно с грижите следва да осигури майката. Искът за минало време до претендирания размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

         На основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото *** лв. съдебни разноски.

         Ищецът следва да заплати по сметка на РС-К. *** лв. държавна такса за постановената издръжка.

         Водим от гореизложеното съдът

                                                           Р   Е   Ш   И  :

              ПОСТАНОВЯВА детето М.Ю. К., с ЕГН-********** да живее при майката С.Д.Х., с ЕГН-********** ***.

               ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето М.Ю. К., с ЕГН-********** на майката С.Д.Х., с ЕГН-********** ***.

              ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата Ю.М.К., с ЕГН-********** *** и М.Ю. К., с ЕГН-**********, който да се осъществява: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 до 17.30 часа, без преспиване, осъществявани в с.А., общ.Х., както и да го взема при себе си 25 дни през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

               ОСЪЖДА Ю.М.К., с ЕГН-********** *** да заплати чрез С.Д.Х., с ЕГН-********** *** като майка и законна представителка, издръжка на детето М.Ю. К., с ЕГН-********** за времето  от 16.12.2014 г. до 12.01.2015 г. в размер на *** лв., както и месечна издръжка в размер на *** лв., считано от 20.07.2015 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за минало време в частта до претендирания размер като неоснователен.

              ОСЪЖДА Ю.М.К., с ЕГН-********** *** да заплати на С.Д.Х., с ЕГН-********** *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на *** лв.

              ОСЪЖДА Ю.М.К., с ЕГН-********** *** да заплати по сметка на РС-К. *** лв. държавна такса за постановената издръжка.

               Решението може да се обжалва пред Окръжен съд, гр.Стара Загора, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                   Районен съдия: