Р Е Ш Е Н И Е

Номер……….                   24.06.2015 година                         Град Стара Загора                                                                                                                 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 15.04.                                                                                         2015  година

В публичното заседание в следния състав:

                                            

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА К.

                                                                                     ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                                   

Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА 

като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

в.т.д. № 1065 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Обжалвано е решение № 17/09.01.2015г., постановено по гр. д. №1380/2014 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отхвърлен, като неоснователен, предявения от М.М.Д. иск за осъждане на Р.Д.К. да й заплати сумата от 10 000 лв. по сключен между страните договор за съдействие за закупуване на жилище, обезпечен със запис на заповед от 01.04.2013 г. с падеж 30.12.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2014 г. до окончателното изплащане  на сумата и М.М.Д. е осъдена да заплати на Р.Д.К.,  разноски в размер на 1 200 лв.

Въззивницата М.М.Д. излага доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като излага подробни съображения. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Направено е възражение относно размера на адвокатското възнаграждение, присъдено в първоинстанционното производство. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.      

Въззиваемата Р.Д.К. моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение. Претендира разноските пред настоящата инстанция.

 

Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата М.М.Д. /въззивница в настоящото производство/ твърди, че през 2012 г. е изтеглила потребителски кредит от „Банка ДСК“ ЕАД, която сума е предала на ответницата К. с цел да й намери и осигури закупуване на апартамент в гр. Казанлък. През м. април 2012г. страните сключили неформален, безвъзмезден ненаименован договор с белезите на договор за поръчка, по силата на който въззивницата възложила на въззиваемата да й намери за закупуване апартамент в гр. Казанлък. Въззиваемата се съгласила да изпълни поръчката без възнаграждение, предвид дългогодишните им приятелски отношения. На 07.05.2013. по банков път въззиваемата върнала на въззивницата част от сумата в размер на 10 000 лв. Въззивницата твърди, че за останалите 10 000 лв. въззиваемата й подписала запис на заповед от 01.04.2013 г. с падеж 30.12.2013г. Твърди, че тъй като до края на 2013г. въззиваемата не изпълнила задължението си да й намери жилище, то въззивницата приела, че договорните им отношения са прекратени и въззиваемата следва да й върне остатъка от предоставената й сума в размер на 10 000 лв. Претенцията на въззивницата е въззиваемата да й върне сумата от 10 000лв., поради неизпълнение на сключения между страните договор за съдействие за закупуване на жилище, изпълнението по който е обезпечено със запис на заповед от 01.04.2013г. с падеж 30.12.2013г., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2014г. до окончателното изплащане  на сумата.

 

Въззиваемата Р.К. оспорва иска като неоснователен и недоказан. Признава, че е подписала запис на заповед от 01.04.2013 г. с падеж 30.12.2013 г. за сумата от 10 000 лв. в полза на въззивницата, но твърди, че каузалната сделка, която обезпечава издадения менителничен ефект е договор за заем, по който тя, в качеството си на заемател, е изпълнила задължението си и е върнала заетата сума от 10 000 лв.

По делото е представено извлечение от сметка на Банка ДСК ЕАД с титуляр М.  М.Д. за периода от 04.05.2012г. до 07.05.2012г. , от което се установява, че на същата е отпуснат заем в размер на 20000 лв.

На 01.04.2013г. въззиваемата К. е подписала в полза на въззивницата запис на заповед без протест за сумата от 10 000 лв. с падеж 30.12.2013 г. Въззиваемата не оспорва обстоятелството, че на 01.04.2013г. е подписала процесния запис на заповед за сумата от 10 000 лв. и в един ден е положила два подписа върху ценната книга. Твърди, че е върнала на въззивницата сумата от 10 000 лв. преди падежа - 30.12.2013г., а именно на 07.05.2013г. Според въззиваемата, сумата е върната от нея  като получена по договор за заем, предоставен от въззивницата в размер на  8000лв. и 2000лв. лихва по заема.

Видно от представената по делото операционна бележка №12 от 07.05.2013г. , изд. от Банка ДСК ЕАД, на посочената дата – 07.05.2013г. от разплащателната сметка на Минчо Неделчев Караджов / съпруг на въззиваемата, разпитан като свидетел по делото пред РС / на разплащателната сметка на въззивницата са преведени 10 000 лв. Посоченото  основание на превода е: “Р.Д.К. - погасяване на заем”.

Във връзка с установяване на фактическите обстоятелства по делото, свързани с установяване на каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед за сумата 10 000лв., по делото пред РС са разпитани гласни доказателства.

За да отхвърли предявения иск, РС е кредитирал показанията на групата свидетели, посочени от въззиваемата. По отношение на показанията на св. Ивайло Иванов Иванов, посочен от въззивницата, РС е приел , че този свидетел  не пресъздава лични възприятия, а преразказва споделеното му от въззивницата и мъжът, с който живее, което свидетелят неколкократно е споменал при разпита пред РС.

РС е кредитирал  показанията на св. Таня Минева Танева и св.Минчо Неделчев Караджов, съпруг на въззиваемата. Първата свидетелка е присъствувала на водените разговори между въззиваемата, от една страна, и въззивницата и съпруга й, от друга, в началото на м. април 2013г., като свидетелствува, че последните двама направили предложение на въззиваемата да й дадат 8000 лв. при положение, че ще им върне 10 000 лв. и подпише запис на заповед. Свидетелката останала в кафенето, а страните излезли. Като се върнала въззиваемата й споделила, че са й дали сумата, а тя е подписала запис на заповед. През м.май 2013г., след като мъжът на въззиваемата се прибрал от Австрия, решили да върнат заетата сума. През м. май свидетелката, въззиваемата и съпругът й се видели пред Банка ДСК ЕАД, където дошла и въззивницата. Свидетелката изчакала пред банката,а  на излизане въззиваемата й споделила, че е върнала парите. Пред Банката въззивницата казала „ Радост, в момента не нося записа на заповед, но като си отида в къщи ще го унищожа“. Свидетелката сочи, че не знае за уговорка между страните за закупуване на имот.

Показанията на св.Караджов, съпруг на въззиваемата са идентични с тези на посочената свидетелка.

Окръжен съд също кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са непротиворечиви относно сочените обстоятелства. От друга страна св. Таня Минева Танева е очевидец на сочените обстоятелства от значение за спора- договорките между страните за предоставяне на заем, договорката за подписване на запис на заповед от страна на въззиваемата, а също така тази свидетелка е незаинтересована от изхода на спора.

 

Предвид изложените съображения, съдът намира, че обжалваното решение е правилно. Съдът споделя правните съображения на РС и на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.

 

Записът на заповед макар и абстрактна сделка се издава  във връзка и заради конкретно отношение, възникнало между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или издателя за наличието на каузално  правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден редовен запис на за заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза  на изследване подлежи каузалното правоотношение, като в производството пред РС съдът е изследвал действителните права и отношения между страните по делото.

В хода на съдебното производство въззивницата /ищца в първоинстанционното производство/ не установи по безспорен и категоричен начин твърденията си, че записът на заповед гарантира връщането на парични средства в размер на 10 000 лв., който е предоставила на въззиваемата за оказване на съдействие от последната за закупуване на жилище в гр. Казанлък.  

В хода на производството пред двете инстанции не се установиха твърденията на въззивницата, че е  налице неизпълнение на сключен между страните ненаименован договор, наподобяващ договор за поръчка, по който въззиваемата не е отчела сумата 10 000 лв./ част от 20 000 лв./, която е получила  предварително от въззивницата за закупуване на апартамент.

От друга страна по делото безспорно се установи, че на 07.05.2013 г. на въззивницата са били изплатени 10 000 лв., преведени по банков път. В приетата като доказателство операционна бележка от Банка ДСК ЕАД като основание за изплащане на сумата е отразено: Р.Д.К. погасяване на заем.

Предвид гореизложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

По направеното във въззивната жалба възражение относно размера на адвокатското възнаграждение, присъдено в първоинстанционното производство, въззивният съд намира, че крайният момент, до който може да бъде направено искането за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от насрещната страна е приключване на устните състезания в съответната инстанция. Поради това, в настоящото производство не може да се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено в първоинстанционното производство.

 

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Въззивницата М.М.Д. следва да заплати на въззиваемата направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/09.01.2015 г. постановено по гр. д. №1380/2014 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

 

ОСЪЖДА М.М.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Р.Д.К., с ЕГН **********, с адрес *** направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв./хиляда лв./

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                             2.