Р Е Ш Е Н И Е №

                                            Гр. Казанлък, 24.01. 2015г година

 

             

                                

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА    

 

 

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия в публично заседание на 15.01.2015 г в състав :                                                                             Председател : Дориана Минчева

 

При секретаря Е.Д.  ,като разгледа  гр.д.№ 1958 по описа за 2014 г , за да се произнасе взе предвид следното:

                   Производството  е по  чл. 127а от СК във вр. чл. 76 т.9 от ЗБЛД.

                   В молбата си   ищцата  твърди,че с ответника са  родители на едно дете.След прекратяването на брака им упражняването на родителските права спрямо него било предоставено на нея. От лятото на 2012г тя се установила да живее в гр. Сидни,Австралия ,като на 19.10.2012г сключила граждански брак с Ник Кагеларис – австралийски гражданин.При заминаването й детето  останало при нейните родители,живущи в с. Нова махала. С тях и с детето си тя поддържала ежедневна връзка по скайп.Тъй като не желаела детето да учи в  училището в  селото,предложила на ответника то да отиде да живее при него ,както за да  поддържа връзка с баща си,така и да посещава училище в гр. Казанлък.Съгласно  австралийските закони трябвало да изчака изтичането на двегодишен срок,за да получи виза  за постоянно пребиваване и паспорт,което пък автоматично давало право на детето да получи документ за постоянно пребиваване, а в последствие и паспорт. Със съпруга й закупили жилище,той имал фирма ,в която и тя работела. Имала всички условия ,  необходими за отглеждане на детето. Ответникът категорично отказвал да даде съгласие детето да замине при нея. Същият спор имали  и преди две години по повод снабдяване на детето с международен паспорт,но по образуваното пред  Старозагорския районен съд дело постигнали съгласие по този въпрос. Моли съда да постанови решение,с което да бъде заместено съгласието на ответника детето да пътува с нея в Австралия и да пребивава там за времето от влизане на решението в сила до навършване на пълнолетието му.

 Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

                  Ответникът не признава искането. Твърди,че  ищцата е изоставила детето  при напускането си на България ,не полагала никакви грижи за него и поради това то избягало при баща си.При него  то получавало  нужните му грижи и помощ,започнало да спортува,празнувало организираните от баща му лични празници. Започнало да създава своя библиотека със закупуваните от баща му книги. От втория срок на учебната 2013г -2014г учебна година учело в гр. Казанлък,където създало своя среда. Самото дете  не желаело да живее със съпруга на майка си,поради лоши спомени от него. Желанието на майка му да го отведе в Австралия създавало нова вълна от  отрицателни емоции. Твърденията на ищцата,че полагала грижи  и осигурявала издръжка на детето не били верни.Моли молбата да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени направените по делото разноски

                    ДС „Социално подпомага”  Казанлък не изпраща представител,но представя  писмен социален доклад.

                   ДС „Социално подпомагане” гр.Гурково  изразява принципно становище,че бащата не следва да възпрепятства и ограничава  правото на детето за свободно придвижване  и да го лишава от възможността да осъществява преки и непосредствени контакти с майката. 

                   От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

                   Страните по делото са родители на детето Петър Стефанов С. ,родено на  ***г .

                     Не е спорно по делото,че с влязло в сила решение № 428/05.09.2008г ,постановено  по гр.д. № 685/2008г по описа на КРС  бракът между страните е бил прекратен с развод,като съгласно постигнатото между съпрузите споразумение ,утвърдено от съда упражняването на родителските права спрямо Петър е било предоставено на майката,а на бащата е  бил определен режим на лични отношения с детето и е бил осъден  да заплаща месечна издръжка.

                     Не е спорно,че през 2012г ищцата е напуснала страната и е заминала за Австралия,където сключила  граждански брак с австралийски гражданин и където двамата се установили да живеят. Не е спорно,че при заминаването си ищцата е оставила  детето при своите родители,живеещи в с. Нова махала,където то е посещавало местното училище. Не се спори,че  по гр.д. № 3048/2012г  по описа на Старозагорския районен съд страните са постигнали спогодба,одобрена от съда  по силата на която се разрешава издаването и получаването на паспорт  на малолетното дете без съгласието на бащата  и  се разрешава на детето да пътува извън пределите на  Република България до Великобритания в периода от 01.08.2012г до 15.08.2012г ,придружавано от своята майка,без да е  необходимо съгласието на бащата. Тъй като въпрос за издаване и получаване на паспорт в настоящото производство не се поставя,съдът приема,че в този си вид спогодбата е била изпълнена и Петър притежава  посочения документ.

                     В показанията си св. Костадинова / без родство/ и св. Д./ майка на ищцата/  твърдят,че от месец август 2012г ищцата живее в Сидни,Австралия , а детето живеело  при нейните родители в с. Нова махала до  месец февруари 2014г. Поради  обстоятелството,че в училището в селото преобладаващата част от ученици били от ромски произход, детето не се чувствало  комфортно,майка му го посъветвала да отиде при баща си ,след като не иска да отиде при нея,така че  бабата и дядото повече да не носят отговорност за него.Майката  и детето контактували ежедневно по скайп чрез  лаптоп,закупен от ищцата. Тя му  закупила  компютър и мобилен телефон. Средствата за това били осигурени чрез изпратени от нея до баща й пари. От както било при баща си детето пътувало ежедневно до гр. Казанлък, където било записано в  СОУ” Екзарх Антим І”. С майка си  контактувало  по телефон,закупен от нея и по скайп,когато в почивните дни посещавало баба си и дядо си,тъй като по настояване на ищцата компютъра и лаптопа останали при тях.

                    От показанията на св. Митева и Чернаков се установява,че от година и нещо детето живее при баща си,винаги е в приличен вид, учи се добре и се чувства добре. Детето споделяло,че не желае да  отиде при майка си ,тъй като  преди заминаването им живяло с нея и съпруга й в Стара Загора и  не му харесвало.  Били го пращали по курсове и го оставяли само да се прибира вечер. Посещавало училище в гр. Казанлък.  

                    Изслушано в съдебно заседание ,детето заявява,че  иска да живее в България с баща си. Не му харесвали отношенията в семейството на майка му. Не харесвало  човека,с който  тя живее.Същото е споделило и пред социалните работници.

                   От изготвения социален доклад е видно,че детето  е привързано към баща си. Помежду им  е създадена  трайна емоционално-доверителна връзка. За отглеждането му е създадена  подходяща среда,като продължава да контактува с майката чрез интернет ежедневно.  Образуването на настоящото делото  се е отразило отрицателно на емоционалното му състояние ,тъй като  не желае да променя местоживеенето си, училището и приятелската си среда. Не харесва съпруга на майка си и децата му  и не желае да  живее в тяхното семейство.

                   Налице е разногласие между родителите за извършване на  задгранично пътуване на детето до Австралия до навършване на пълнолетие  без съгласието на бащата.

                  В трайната си  съдебна практика ВКС приема,че детето не следва родителя,на когото  са възложени за упражняване родителските права.Този родител  може да взема самостоятелно  само тези решения,които според закона не е необходимо да бъдат вземани от двамата родители. Съгласно чл.12 ал1 от СК решението за местоживеенето на  детето трябва да бъде взето от двамата родители, а не само от родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. Детето има право на  свободно придвижване в т.ч. и в чужбина ,но до навършване на пълнолетие то не може да упражни това си право нито само,нито само със съгласието на единия си родител. При заместващото съгласие съдът е длъжен да се  ръководи единствено от интересите на детето. Принципно разрешението за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласието на единия от родителите не е в интерес на детето.Разрешение може да бъде дадено за определен период от време ,в определена държава или държави,чиито кръг е определяем или за неограничен брой пътувания през определен период от време,но също до определени държави/ реш. 147/19.04.2011г по гр. 845/ 2010г на по чл. 290 от ГПК/

                  При глобално дадено  предварително разрешение за напускане на  страната,държавата се лишава от възможността за контрол върху действията на родителя,комуто са предоставени за упражняване  родителските права. В държави, с които България няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от европейската общност държавата не може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на  мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането  му извън страната. Това  не е в интерес на детето. Заминаването и установяването на детето при майката  до навършване на пълнолетие ще доведе до безвъзвратно прекъсване на връзката  между бащата и детето,както и с останалите си близки в България.Няма събрани доказателства за създадените  условия на живот при майката. По-скоро от социалния доклад и изразеното от самото дете становище се установява,че  при ищцата не са налице благоприятни и поддържащи семейна среда условия / детето не желае да живее при майка си поради негативно отношение към втория й съпруг/

                 Съгласно $ т.5 от ДР на Закона за закрила на детето при определяне най-добрия интерес на детето следва да се преценяват желанието му и чувствата му, психическите и емоционални потребности,възрастта,пола,способността на родителя,както и последиците,които ще настъпят при промяна на обстоятелствата,имащи отношение към него.

                С оглед на изложеното съдът намира,че не в интерес на детето на страните да пътува неограничено до Австралия до навършване на пълнолетие без съгласието на своя баща.

               Тъй като съдът  не е сезиран с искане за  заместващо съгласие детето да пътува до Австралия  за определени периоди от време , а реално за установяването му да живее при майката в Австралия  до навършване на пълнолетие,съдът намира че спорът е за промяна на местоживеенето на детето,който   подлежи на разглеждане по друг ред.

               Така предявеното искане е неоснователено и недоказано и следва да бъде отхвърлено.

               Ищцата  следва да заплати  на ответника направените от него деловодни разноски в размер на 300 лв адвокатско възнаграждение./

                                           Водим от гореизложеното съдът

 

 

                                                                  Р  Е  Ш И :

                   

                     Отхвърля молбата на В.  Д.С.  ЕГН ********** *** за издаване разрешение детето  П. С.  С. ЕГН ********** да пътува  заедно с нея в Австралия и да пребивава там за времето от  влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие без съгласието на бащата С.П.С. ЕГН ********** *** .

                     Осъжда В.Д.С. да заплати на С.П.С.  300 лв деловодни разноски.

                     Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен  срок от съобщаването му  на страните.

 

                                                                                                         

                                                                                                                      Районен съдия: