Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е  №.......

                                                  гр.Казанлък, 10.09.2015 год.

 

                                       В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

               Казанлъшки районен съд, гражданско отделение в публично заседание на тридесет и първи август, две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА

 

при секретаря ........................М.К.……................................ като разгледа докладваното от съдията ..........................................гр.дело №1442 по описа за 2015 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

                 Искът е за издръжка с правно основание чл.144 и чл.149 от СК.                           

                 Ищецът твърди, че ответникът е неин баща. Когато била на пет години майка и починала и я отгледала баба и по майчина линия. Ответникът заживял с друга жена, нямал деца, но никога не и заплащал издръжка и била на грижите и издръжката на баба си. Твърди, че е студентка в университета в гр.Г, факултет „Машиностроене и уредостроене”,  ще бъде ІІ курс, редовно обучение и семестриалната такса била 270 лв.,а отделно имала разноски за храна, квартира и учебни помагала. Правила опити за разговор с ответника да и осигурява някаква издръжка, но същият категорично отказвал. Твърди, че получава пенсия от майка си в размер на 115 лв. като и помага баба и В- пенсионер с месечна пенсия от 200 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплаща ежемесечна издръжка в размер на  170 лв., считано от 01.09.2014 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

                 В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита иска за неоснователен, тъй като не били налице предпоставките на чл.144 от СК. Твърди, че няма възможности да дава исканата издръжка, тъй като имал ниски доходи. Ищцата била пълнолетна и можела да учи задочно, да работи и да се издържа сама, а и имала достатъчно доходи за да се издържа- получавала пенсия от 115 лв., стипендия в размер на 100 лв. и наем от собствения й апартамент в размер на 220 лв. от първия етаж и 120 лв. от втория етаж или общият и доход бил на месец около 435 лв. Твърди, че средно месечното му възнаграждение е 433 лв., от която сума ежемесечно изплащал 130 лв. вноска по кредит, отпуснат му от „ОББ” АД, внасял по кредитна карта ежемесечно по 20 лв., а с останалата сума заплащал разходите си- ток, храна, вода, дрехи и др. насрещни нужди. Твърди, че не разполага с имущество, а ищцата разполагала с двуетажна къща и МПС от които реализирала доходи. Твърди, че не може да заплаща исканата издръжка в размер на 170 лв.

                От събраните по делото доказателства, становища и доводи на страните, съдът намира за установено следното:

                Ответникът Г.Д.К. е баща на ищеца В.Г.К., с ЕГН-********** /удостоверение за раждане/. От уверение №57534-21/24.04.2015 г. е видно, че В.Г.К. е студентка І курс, редовно обучение, през учебната 2014/2015 г. в Технически университет-Г, факултет- Машиностроене и уредостроене. Следователно предявеният иск е допустим. Представени са 4 бр. вносни бележки и 5 бр. квитанции, ведно с фискални бонове е видно, че ищцата е заплатила две семестриални такси по 275 лв., на 25.09.2014 г. и 23.03.2015 г. и месечни консумативни разходи за наем /по 60 лв./, ел.енергия и вода по сметка на ТУ-Габрово. Съгласно договор за паричен заем №2272638/21.03.2015 г.  на ищцата е предоставен потребителски заем със срок за изплащане 15.01.2016 г., с месечна погасителна вноска от 71.54 лв. От представените удостоверение №19552-1/18.06.2015 г., декларация от 22.06.2015 г. и нотариален акт №159, том 2, рег.№2225, д.№322/04.11.2014 г. на Нотариус Ив.Г, с район РС-Казанлък  е видно, че В.К. е собственик на недвижим имот-дворно място с построени в него жилищна сграда и гараж, находящ се в гр.Казанлък, получава наследствена пенсия в месечен размер 115.88 лв., а по реда на чл.176 от ГПК сочи, че притежава и лек автомобил марка „Пежо 206”. Съгласно писмо изх.№К-02-717/12.08.2015 г. на Ректора на ТУ-Габрово през учебната 2014/2015 г. година В.Г.К. не е получавала стипендии, помощи, награди или др.материални привилегии, свързани с обучението й в Технически университет-Габрово.

              Видно от удостоверение №23-04-341/24.07.2015 г. на „Капрони” АД гр.Казанлък ищецът работи по трудово правоотношение и за периода м.07.2014 г.- м.06.2014 г. вкл. е получил средно месечен  нетен доход в размер на 438.77 лв. Съгласно заверено копие на договор за потребителски кредит без обезпечение от 10.01.2014 г. на ответника Г.Д.К. е предоставен потребителски заем от “ОББ” АД със срок на издължаване 28.10.2017 г., който изплаща на месечни погасителни вноски, всяка в размер на 130 лв. Представена е декларация от 23.08.2015 г., неоспорена, в която ответникът К. декларира, че освен трудовото възнаграждение не получава други доходи от наемни, граждански, арендни и др.отношения.

                От така установеното съдът прави следните правни изводи:

                Основателността на предявеният иск с правно основание чл.144 от  СК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки, предвидени в  цитираната разпоредба: навършилия пълнолетие ищец да учи редовно обучение във висше учебно заведение и да не е навършил 25- годишна възраст, да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и издръжката да не съставлява особено затруднение за родителя. Установи се, че ищецът В.Г.К. е родена на *** г. и към датата на предявяване на иска – 19.06.2015 г. е навършила пълнолетие, но не е достигнала 25-годишна възраст, след която съгласно чл.144 от СК няма право на издръжка, когато се обучава във висше учебно заведение. Следователно ищецът има право на издръжка от своя родител, считано от 14.09.2014 г. -началната дата на претенцията за издръжка за минало време с оглед разпоредбата на чл.149 от СК.  Нормата на чл.142 от СК предвижда, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. В т.4 на ППВС №5/1970 г. е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използуват за цели извън издръжката. Невъзможността за издръжка от имуществото е налице, когато имуществото не е достатъчно да осигури пълна издръжка и не следва да се трансформира в средства за издръжка. В настоящия случай се установи, че ищцата притежава имущество-недвижим имот- двуетажна къща с гараж и МПС, получава и наследствена пенсия в размер на 115.88 лв. Четвъртата предвидената в кумулативна зависимост предпоставка е издръжката да не съставлява особени затруднения за родителя, от който се претендира. В т.1 на ППВС №5/1981 г. се посочва, че съдилищата следва да определят размера на издръжката, като имат предвид възможностите на дължащия издръжка и като съобразяват нуждите на имащите право на издръжка с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие. Посочва се и че по-големите материални възможности на родителите са основание за присъждане на по-големи по размер издръжки. В СК няма легално определение на понятието “особени затруднения”, но предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства, родителят ще следва да притежава материални възможности, които да му позволяват да отделя средства над собствената си необходима издръжка, както и други обстоятелства, които пряко рефлектират върху материалните му възможности. В решение №199/7.05.2011 г. по гр.д.№944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК е разяснено, че родителят може да дава издръжка без особени затруднения тогава, когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за собственото си пълнолетно дете. В ППВС №5/70 г. на ВС е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. По делото е установено, че ответника е в трудоспособна възраст, не притежава недвижимо имущество, а средно месечния му доход от трудова дейност е в нетен размер 438.77 лв. /след приспадане на дължимите данъци и осигуровки/. От този доход следва да бъде приспаднато месечното му задължение /погасителна вноска/ към кредитна институция в размер на 130 лв., след което му остават 308.77 лв. Този месечен доход, с които ответникът разполага и с който следва да се издържа е под минималната работна заплата за страната и малко над размера на линията на бедност, определена в ПМС №334/23.10.2014 г., поради което даването на издръжка би създало особени затруднения на него. Ищцата е пълнолетна, а пълнолетието предполага зрялост, самостоятелност и задължение на лицето само да се издържа, както чрез полагате на труд, така и от притежаваното от нея имущество. Предвид изложеното съдът намира предявените искове за неоснователни, поради което следва да ги отхвърли.

             Ищецът следва да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 и чл.80 от ГПК  съдебни разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

             Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

               ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Г.К., с ЕГН-********** *** против Г.Д.К., с ЕГН-********** *** искове за заплащане на издръжка в размер на 170 лв. с правно основание чл.чл.144 и чл.149 от СК като неоснователни.

 

               ОСЪЖДА В.Г.К., с ЕГН-********** *** да заплати на Г.Д.К., с ЕГН-********** *** съдебни разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК в размер на 400 лв.

 

                  Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок, който тече от 10.09.2015 г.- деня обявен в протокола на последното с.з.

 

                                                                                         Районен съдия: