Р Е Ш Е Н И Е   

 

гр. Казанлък, 13.07.2015 година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 13.07.2015 година, в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Р.А., при участието на прокурора Антония Енева- Спасова, като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 1516 по описа за 2015 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Молбата е за прекратяване настаняването на деца в семейство на близки и роднини и реинтегрирането им в семейството на техния биологичен родител, с правно основание чл.30 вр. с чл. 29 т.6 и т.9 от ЗЗДетето.

 

Молителят – АСП, Дирекция „ Социално подпомагане”, гр. К. сочи, че децата К. З. М., Д. З. М., М. Е. З. М. са родени от майка А.А.И. и баща З. М. Е.. Твърди, че З. Е. починал на г., като след смъртта му майката и децата заживяли при родителите на А.И. ***. От този момент бабата по майчина линия полагала основните грижи за внуците си. Молителят твърди, че децата получавали персонални пенсии в размер на 99 лв. месечно, но в продължение на две години майката изразходвала тези средства за лични свои нужди. През м. г. А.И. напуснала децата си и заживяла на неизвестен адрес в гр. К. Със заявление вх. № г. бабата на децата- А.И. е изразила желанието си внуците й К., Д. и М. Е. да бъдат настанени в нейното семейство. След извършено социално проучване, с оглед охраняване интересите на трите деца и предвид констатациите на социалните работници по случая, със Заповеди № №, и трите от г. на Директора на Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К., децата К. З. М., Д. З. М. и М. Е. З. М. били настанени в семейството на тяхната баба по майчина линия А.А.И. до произнасяне на съда с решение. Мярката за закрила била потвърдена с Решение № г., постановено по гр.д. № г. по описа на Районен съд-К., с посочен срок на настаняване- две години. Сочи, че на г. К. навършил пълнолетие, поради което и със Заповед № г. на Директора на Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К., настаняването му в семейството на А.И. било прекратено. Молителят твърди, че на г. майката А.И. подала до Директора на Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К. заявление с искане синовете й да бъдат реинтегрирани в биологичното й семейство. След проведени няколко срещи, социалните работници приели, че майката разполага с подходящи битови условия и достатъчни средства да полага грижи и задоволява потребностите на децата. С оглед охраняване най- добрия интерес на двете момчета, със Заповеди № №, и двете от г. на Директора на Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К. било прекратено настаняването им в семейството на тяхната баба по майчина линия, а Д. и М. Е. били реинтегрирани в семейството на тяхната майка А.А.И..

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати настаняването на децата М. Е. З. М., ЕГН ********** и Д. З. М., ЕГН ********** в семейството на тяхната баба по майчина линия А.А.И., ЕГН ********** и те да бъдат реинтегрирана в семейството на своята биологична майка А.А.И., ЕГН **********.

Майката А.А.И., редовно призована, в съдебно заседание не се явява и не взема становище по молбата.

Заинт. страна А.А.И.- баба на децата по майчина линия, се явява лично в откритото съделбно заседание и моли съда да прекрати настаняването на внуците й в нейното семейство, като двете деца бъдат върнати за отглеждане в семейството на тяхната майка.

Изслушани в откритото съдебно заседание в присъствие на социален работник от отдел „ Закрила на детето” при Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К. децата М. Е. З. М. и Д. З. М. заявиха, че желаят да бъдат отглеждани от тяхната майка.

Представителят на Р.п.К. изразява становище молбата да бъде уважена.

             От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

От приложеното към делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № г.  на Община К. е видно, че детето М. Е. З. М., ЕГН **********, е родено на ***г. в гр. К. от майка А.А.И., ЕГН ********** и баща З. М. Е., ЕГН **********.По делото е представено удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № г.  на Община К., от което се установява, че детето Д. З. М., ЕГН ********** е родено на ***г. в гр. К. и е с родители А.А.И., ЕГН ********** и З. М. Е., ЕГН **********.

На г. бабата на трите деца А.И. посетила отдел „ Закрила на детето” при Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К. и уведомила социалните работници, че дъщеря й А.А.И. изоставила синовете си на нейните грижи, заживяла на неизвестен адрес в гр. К. и често отказвала контакт с децата си. Предприето било проучване по случая, в което било установено, че бащата З. Е. е починал на г., а след смъртта му А.И. и децата й К., М. и Д. заживяли при родителите й в с. Х., общ. К. От този момент тяхната баба по майчина линия-А.И. полагала основните грижи за внуците си. Установено било, че децата получават персонални пенсии в размер на 99 лв. месечно, но в продължение на две години майката изразходвала тези средства за лични свои нужди. През м. г. А.И. напуснала децата си и заживяла на неизвестен адрес в гр. К. Майката не се обаждала и не търсила синовете си, не изпращала средства за тяхната издръжка. С това си поведение майката неглижирала потребностите на трите деца, а те от своя страна останали без родителска грижа, като съществувала реална опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, предвид и на възрастта им, поради което със Заповеди №№, и трите от г. на Директора на Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К., К. З. М., Д. З. М. и М. Е. З. М. били настанени в семейството на тяхната баба по майчина линия А.А.И. до произнасяне на съда с решение.

Мярката за закрила била потвърдена с Решение № г., постановено по гр.д. № г. по описа на Районен съд-К., с посочен срок на настаняване- две години.

На г. К. З. М. навършил пълнолетие, поради което и със Заповед № г. на Директора на Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К., настаняването му в семейството на А.И. било прекратено.

Майката А.И. на г. подала до Директора на Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К. заявление с искане синовете й да бъдат реинтегрирани в биологичното й семейство.

В проведеното социално проучване и оценка на родителския капацитет на майката било установено, че А.И. е осъзнала родителската си отговорност към децата си и е съумяла да създаде подходящи условия за оглеждането им.  Майката трайно живее със своите родители в с. Ш., общ. К. Жилището представлява едноетажна тухлена къща, състояща се от три стаи и баня. Хигиенно- битовите условия са много добри. Пред социалните работници А.И. е посочила, че понастоящем работи в „ К.” АД, гр. К.. Получава минимално трудово възнаграждение, но има финансовата подкрепа на своите родители. Социалните работници са дали становище, че майката разполага с достатъчно финансови средства както за своята, така и за издръжката на синовете си. В грижите за М. Е. и Д. ще бъде подпомагана и от своите родители. Заключението на проверката е, че А.И. разполага с необходимия капацитет за полагане на добра грижа за синовете си, поради което и изхождайки от интересите на децата, със Заповеди № №, и двете от г. на Директора на Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К. било прекратено настаняването им в семейството на тяхната баба по майчина линия, а Д. и М. Е. били реинтегрирани в семейството на своята майка.

Молбата за прекратяване предприетата мярка за закрила спрямо децата Д. З. М. и М. Е. З. М. е депозирана в деловодството на РС- Казанлък на г.

С оглед така описаната фактическа обстановка, съдът счита, че молбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 29 от ЗЗДетето  настаняването извън семейството се прекратява с изтичане на срока. Безспорно срока за настаняването на децата в семейството на тяхната баба по майчина линия не е изтекъл, за което не са налице основанията на чл.29 т.2 от Закона за закрила на детето.         

От друга страна, по делото се събраха достатъчно убедителни писмени доказателства, от които съдът да направи извод, че децата М. Е. и Д. са престанали да бъдат „дете в риск” по смисъла на ЗЗДетето, тъй като тяхната майка А.А.И. е заявила готовност да поеме грижите за отглеждането и възпитанието на синовете си в своето семейство. Създала е необходимата среда, разполага с достатъчно финансови средства децата да се развиват нормално за възрастта си. Отпаднала е необходимостта спрямо тях да бъде предприета мярка за закрила.

Съдът счита, че в изключителен интерес на децата Д. З. М. и М. Е. З. М. е те да живеят в семейна среда при своята майка, с която имат емоционална връзка, а и Закона за закрила на детето отдава приоритет на това всяко дете да расте в семейната си среда. 

Молбата е основателна и доказана и следва да бъде уважена.

             Водим от гореизложеното съдът

           

                                                               Р   Е   Ш   И:

            

 ПРЕКРАТЯВА настаняването по съдебен ред, извършено с Решение № г., постановено по гр.д. № г. по описа на Районен съд-Казанлък на децата М. Е. З. М., ЕГН **********, роден на ***г. в гр. К. и малолетния Д. З. М., ЕГН **********, роден на ***г. в гр. К., родени от майка А.А.И., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** и баща З. М. Е., ЕГН **********- починал, в семейството на тяхната баба по майчина линия А.А.И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, поради  отпадане на основанията, при които е предприета мярката за закрила.

 

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: