Р Е Ш Е Н И Е   

 

                                            Гр. Казанлък, 04.12.2015 година

 

                                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА    

 

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия в публично заседание на 05.11.2015 г, в състав:

                                                                                             Председател:  Ваня Тенева

при секретаря Е.Д., като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 1932 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са при условията на обективно съединяване иск за сумата от 24 446 лв. –главница и иск за сумата 4014.43  лв.- лихва за забава с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД  и чл. 86 от ЗЗД.

 

Ищецът ДФ „Земеделие” гр.София твърди в исковата молба, че на основание договор от г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от ПРСР за периода г.,който бил сключен между фонда и ответника по делото М.Г.К., последният е следвало да получи безвъзмездна финансова помощ в размер на общо 48 892 лв. за изпълнение на основните дейности и цели, заложени в бизнес плана и включени в Приложение №1 /т.1.1 от договора/. Размерът на помощта следвало да се изплати на два етапа - първо плащане в размер на 24 446 лв. след сключване на договора и второ плащане в същия размер при нарастване икономическия размер на стопанството с минимум 5 икономически единици. Ползвателят на помощта бил длъжен да извърши всички инвестиции и основни дейности предвидени в бизнес плана, до годината на проверка,т.е в срок до г. По същия този договор ползвателят се задължил да закупи трактор за осъществяване на земеделската си дейност, както и да увеличи размера на стопанството си. На г. ДФ „Земеделие” превел по сметка на ответника сума в размер на 24 446 лв. В рамките на срока, определен в Наредба №9/3.4.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярката, ползвателят на помощта подавал заявка за второ плащане след третата или четвъртата година,но не по-късно от два месеца след изтичане на срока по чл.7,ал.1 от Наредбата. Това свое задължение ответникът следвало да реализира в срок до г., който бил неприсъствен ден /събота/,като в тази връзка контролен лист по отношение на подадената заявка бил съставен на г.,като в него било отразено липса на изискуеми документи. Контролният лист бил подписан от ответника без възражения. Посочените липсващи документи не били представени,не била подавана и друга заявка. Ответникът не се явил в ОД на ДФ „Земеделие” гр. Хасково, за да подаде заявка за второ плащане в нормативно определения срок за подаване на заявка, придружена с изискуемите документи. Неподаването в договорно и нормативно определения преклузивен срок на заявка за второ плащане, окомплектована с необходимите изискуеми документи, представлявало основание да се откаже второ второто плащане по договор, както и да се изиска възстановяването на първото получено плащане по договора в едно с лихвите към него. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил договорното си задължение за подаване на заявка за второ плащане, поради което следва да възстанови на ДФ „Земеделие” предоставената му сума по този договор ведно със законната лихва. Твърдението за неподаване на заявка за второ плащане е твърдение на отрицателен факт, като тежестта за оборването му е на ответника. С уведомително писмо от г., получено на г. от сестрата на ответника със задължение да го предаде, бенифициера по договора-ответника бил уведомен,че сключения  на осн. чл. 87,ал.2 от ЗЗД договор следва да се счита за развален,като му бил даден 30-дневен срок да възстанови полученото първо плащане. До момента на завеждане на делото плащане от негова страна не било получено.

С оглед на така посочената фактическа обстановка и предвид неизпълнението по договора от страна на ответника, ищецът претендира ответникът по настоящото дело М.Г.К., ЕГН ********** *** да бъде осъден да заплати на ДФ „Земеделие” гр. София сумите: 24 446.00 лв.,представляваща главница и 4014.43 лв. мораторна лихва за периода от г. до г. включително по Договор за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода от г., подкрепена от ЕЗФРСР от г., сключен между ДФ „Земеделие“ и ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба г. до датата на окончателното изплащане на сумата.

Моли съда да постанови решение,с което да осъди ответника да му заплати исковите суми и направените по делото разноски, като прилага извлечение от задължение по партида на длъжник на ДФ „Земеделие” и списък на разноските.

По делото не е депозиран отговор по реда на чл. 131 от ГПК.

            Ищецът е направил искане за постановяване на решението при условията на чл.238 и сл. от ГПК.

          Ответникът,редовно призован не изпраща представител и не взема становище по иска.

          Съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК ищецът може да поиска от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника, ако са налице едновременно три специфични изисквания: ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се яви в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

            В чл. 239 от ГПК е посочено,че неприсъствено решение се постановява,когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.При наличието на тези предпоставки, решението не се мотивира по същество.

            Съобщението до ответника, с което му е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея съдържа указания за всички последици от неявяването му в съдебно заседание и липса на изразено желание за разглеждане на делото в негово отсъствие. В срока по чл. 131 ГПК няма депозиран от негова страна отговор на исковата молба. Редовно призован  за съдебно заседание ,той не се явява и не изпраща представител. Няма направено от негова страна искане за разглеждане на делото в  отсъствието му.

            С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приложените към нея писмени доказателства предявените искове са вероятно основателни. Между страните по делото е била налице валидна облигационна връзка, по която ответникът е получил (съгласно депозираното счетоводно извлечение на ДФ „Земеделие“) сумата от 24 446 лева. Законната лихва за забава за периода съгласно същото счетоводно извлечение е в размер на 4014, 43 лева. Договорът е развален на основание т. 4.7 предл. второ и т. 6 б. „г“ от същия, както и на основание чл. 33 ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. и поради отпаднало основание ответникът дължи заплащането на получената сума от 24 446 лева ведно с мораторната лихва за посочения период.

             В конкретния случай са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, редовно призован е, той не изпраща представител  в съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, въпреки че е предупреден за последиците от неявяването му. 

           Предявените искове  следва да бъдат уважени изцяло.

 

Ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него в настоящото производство  съдебни и деловодни разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК - 1138.42лв. държавна такса и 1383 лв. юрисконсултско възнаграждение .

 

          Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК съдът  

                      

 Р  Е  Ш  И  :

 

                   ОСЪЖДА М.Г.К., ЕГН **********,***, да заплати на ДФ „Земеделие” ЕИК 121100421 ,гр. София,бул. „Цар Борис ІІІ№136, представляван от Изпълнителния директор, чрез юрисконсулт Д.С.П. сумите от 24 446.00 лв., представляваща главница и 4014.43 лв., мораторна лихва за периода от г. до г. включително по Договор, сключен между ДФ „Земеделие “ и ответника, от г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от ПРСР за периода г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - г. до датата на окончателното изплащане на сумата,както и направените по делото разноски - 1138.42лв. държавна такса и 1383 лв. юрисконсултско възнаграждение .

 Решението е окончателно и  не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                        Районен съдия: