РЕШЕНИЕ

                                                      25.11.2015г.                              гр. Казанлък

В ИМЕТО НА НАРОДА

Казанлъшкият районен съд,                                   І-ви граждански състав

На 11.11.                                                                                        2015 година,

В открито съдебно заседание,

в следния състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА

при участието на секретаря Д. Г.

като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова

гражданско дело № 1933 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от П.Г.Б. с ЕГН ******, с адрес: *** против „БЪЛГАРИЯ-К"АД със седалище и адрес на управление:***, представлявано Г Г. В молбата се твърди, че страните са били в трудово правоотношение от 25.01.2011 год. до 03.06.2015год., като ищцата заемала длъжността "МО - Кроене". За целия период съвестно изпълнявала задълженията си и не й били налагани наказания. На 26.05.2015год. депозирала, чрез факс, молба по чл.327(1), т.2 от КТ до изпълнителния директор, за освобождаване от длъжност, поради неизплатени трудови възнаграждения, считано от същата дата, но на 22.06.2015год. й била връчена Заповед №63/03.06.2015год., по силата на която на основание чл.190, т.2 от КТ било прекратено трудовото й правоотношение "поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни". В сроковете, предвидени в чл.358, ал.1, т.2 от КТ, обжалвала заповедта за уволнение като незаконосъобразна и неправилна. Счита, че е уволнена в нарушение на разпоредбите на чл.190 т.2 от КТ, тъй като преди налагането на дисциплинарното наказание /03.06.2015год./ не й били поискани нито писмени, нито устни обяснения съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ. Твърди, че  цитираното в процесната заповед, писмо-искане с №02 Втрд-8540/27.05.2015г. за представяне на писмени обяснения, не е получено от нея. Твърди, че на 25.05.2015г., след устна договорка с прекия си ръководител, била ползвала  платен отпуск за този ден. Посочва, че след като депозирала заявлението за освобождаване от длъжност, ответното дружество й изплатило дължимите трудови възнаграждения и обезщетение и необяснимо защо седмица по-късно прекратило, вече прекратеното,  трудово правоотношение. От съда се иска да постановите решение, с което да отмени уволнението й, наложено със Заповед №63/03.06.2015год. на „БЪЛГАРИЯ-К"АД, като незаконно, да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението  длъжност - "МО -Кроене", както и да бъде осъден ответникът да й изплати обезщетение на основание чл.225, ал.1 от КТ за месеците, в които  останала без работа, в размер на 2 280лева, изчислено на база последното получено от нея брутно трудово възнаграждение в размер на 380лева, ведно със законната лихва върху същото, считано от предявяването на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на сторените разноски по делото.В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Оспорва исковете като неоснователни. Признава, че ищцата е изпратила до „Б.- К"АД заявление за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. Заявлението е получено на 26.05.2015 г. Към датата на получаване на заявлението от „БЪЛГАРИЯ -К"АД са приели, че не са налице предпоставките работничката едностранно да прекрати трудовото правоотношение. Към тази дата трудовото възнаграждение на П.Г.Б. за м. март 2015 г. било изплатено, а за м. април - все още не е било изискуемо. Предвид това, „Б.- К" АД приели, че не е налице основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. При констатирано неявяване на работа от страна на ищцата, работодателят започнал дисциплинарно производство. След като било констатирано, че два поредни дни ищцата не се е явила да изпълнява трудовите си задължения, без да е посочила основателна причина за това, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ до нея било изпратено искане за предоставяне на обяснения за констатираното нарушение. Писмото било изпратено до постоянния адрес на работничката, но се върнало с отбелязване на пощенския служител, че адресата отказва да го получи. В предоставения срок ищцата не се явила в „Б.- К"АД да даде обяснения за неявяването си на работа, поради което на 03.06.2015 г. била издадена приложената към исковата молба Заповед №63 за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ. Заповедта била получена от П.Б. на 22.06.2015г. Оспорва се твърдението на ищцата, че на 25.05.2015 г. е ползвала платен отпуск, тъй като при работодателя не е била депозирана писмена молба за разрешаването на такъв. Евентуално, ако съдът приеме, че ищцата е прекратила трудовото си правоотношение поради невнасяне на дължимите вноски за обществено осигуряване, тъй като, както ответникът признава, че към 26.05.2015 г. действително е имало невнесени осигуровки, то и в този случай предявените искове били неоснователни. Прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие по реда на чл. 327 от КТ настъпва с получаване на заявлението на работника, без да е нужно издаване на заповед от страна на работодателя. В случая, при наличие на предпоставките на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, трудовото правоотношение се е прекратило автоматично с получаване от „Б.- К"АД на заявлението от П.Б.. При наличието на тази хипотеза, към датата на издаване на процесната Заповед №63/03.06.2015 г. трудовото правоотношение между „Б.- К"АД и П.Г.Б. вече е било прекратено на друго основание. Заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение не е породила никакви правни последици, тъй като правоотношението към момента на издаването й вече е било прекратено. Поради липсата на съществуващо трудово правоотношение към момента на издаване на Заповед №63/03.06.2015 г, искът за отмяна на уволнението наложено с тази заповед е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Изцяло неоснователен се явявал иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. В конкретния случай, работодателят не е прекратил правоотношението, защото то вече е било прекратено по заявление на ищцата. Към момента на „дисциплинарното уволнение" ищцата не е заемала никаква длъжност и следователно - няма на какво да бъде възстановена. Предвид неоснователността на главния иск за отмяна на уволнение се явява неоснователен и иска за заплащане на обезщетение заради времето, през което ищцата е останала без работа. Правоотношението е прекратено по нейно желание, поради което съгласно закона работодателят не носи имуществена отговорност ако ищцата е останала без работа за определен период от време. В съдебно заседание, проведено на  11.11.2015г., ищцата чрез  процесуалния си представител – адв. Г. – Ч оттегли исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението  длъжност - "МО -Кроене", както и за  осъждане на ответното дружество да й изплати обезщетение на основание чл.225, ал.1 от КТ за месеците, в които  останала без работа, в размер на 2 280 лв. По тези искове съдът прекрати производството по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.01.2011г. на осн. чл. 70 вр. с чл. 67 ал.1 т.1 от КТ Б. сключила трудов договор № 12 с „Б.– К“ АД – ***. По силата на договора ищцата приела да изпълнява длъжността „ МО-кроене“.С допълнително споразумение № 13/01.01.2015г. горепосоченият трудов договор претърпял промени, касателно размера на трудовото възнаграждение. Страните не спорят, че на 26.05.2015г. П.  Г.  Б. е депозирала  заявление  до  Изпълнителния Директор на „Б.– К“ АД ***, в което го уведомява, че съгласно  чл. 327, т.2 от КТ  прекратява  сключения  между  тях  трудов договор, считано  от 26.05.2015г., поради забавено  изплащане  на  трудово възнаграждение  и  обществено осигуряване. Ответникът признава, че на 26.05.2015г. е получил заявлението. На 03.06.2015г. Изпълнителният Директор на  „Б.– К“ АД – *** е издал Заповед № 63, с която на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ  и във вр.  с чл.  190, ал.1, т.2  и чл. 188, т.3 от КТ  е наложил наказание на П.Г.Б.  с място на работа: звено кроене „Хавлии“, на длъжност „ МО – кроене“  при Б.– К  АД - ***  дисциплинарно  наказание уволнение, за това , че не се е явила  на работа  в периода  от 25.05.2015г.  до  02.06.2015г. без предупреждение  към прекия ръководител. Разпоредено било на работника да  се изплати обезщетение  на осн. чл. 224 , ал.1 от КТ  и е указано, че   последният дължи на работодателя  обезщетение  в размер на  БТВ  за срока  на предизвестието, съгласно  чл. 221, ал.2 от КТ. Ищцата не спори, че уволнителната заповед й е била връчена.С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира от правна страна следното:  Предявен е иск с правно основание чл.  344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на  уволнението за незаконно и неговата отмяна.

Предмет на  обжалване е заповед № 63/03.06.2015г.  на Изпълнителния Директор на „Б.– К“ АД – ***, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните   на осн. чл.   чл. 330, ал.2, т.6 от КТ  и във вр.  с чл.  190, ал.1, т.2  и чл. 188, т.3 от КТ. По делото е безспорно установено, че тази заповед  е издадена  след като преди това  със заявление  от 26.05.2015г.  работникът Б. е уведомила работодателят, че прекратява трудовото   правоотношение , считано  от същата дата, на осн. чл. 327, т. 2 от  КТ, поради забавено  изплащане на  трудово възнаграждение и невнасяне на дължимите вноски за обществено осигуряване. Когато  работникът или служителят упражни  добросъвестно потестативното си  право да  прекрати  трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, трудовото правоотношение  се прекратява  с достигането на изявлението  до работодателя. В този случай е без правно  значение  дали  работникът  е притежавал това потестативно  право  или не го е притежавал, защото не  са налице  съответните  предпоставки  на чл. 327 от КТ. Трудовият договор е прекратен, а ако  прекратяването  на трудовото правоотношение  е станало без основание, работодателят  разполага  само с  възможност  да претендира  от работника  или служителя   обезщетение за вреди, които е понесъл  от евентуалното неоснователно прекратяване на  трудовия договор. / в този смисъл  Решение № 289 от 18.11.2014г. на ВКС по гр. д. № 1289/2014г., IV , г.о.; Решение № 144 от 23.02.2010г. по гр. д.  № 3101/2008г. на ВКС, V г.о. / След като  ефектът на прекратяването  настъпва  в момента на  получаване на  изявлението  от работодателя, за работника не съществува задължение да се  явява на работа и поради това в случая не е налице  дисциплинарно  нарушение  по чл. 187, ал.1, т.1  от КТ, обуславящо   уволнение  по чл.  190, ал.1, т.2 от КТ.  По тези съображения следва да се  приеме, че заповедта за прекратяване  на  трудовото правоотношение е  издадена незаконосъобразно  и следва  да се отмени, с което се  уважава  предявения иск  по чл.  344, ал.1, т.1  от КТ.По останалите два иска, с които е сезиран съдът, производството беше прекратено, поради оттеглянето им от страна на ищеца.По претенциите за разноските съдът намира следното:  Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК  заплатените  от ищеца  такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат   от ответника съразмерно с уважената част от иска.      Съгласно  разпоредбата на  чл. 78, ал.4 от ГПК ответникът  има право на разноски  и при прекратяване на  делото.   Видно от  представения по делото договор за правна защита и съдействие от 03.07.2015г.  ищцата е  сключила  договор за  правна защита и съдействие по настоящото дело с  АС „Консулт 2005г.“, като е договорила и заплатила възнаграждение в размер на  850 лв..       От представения по делото  договор за правна защита и съдействие № 050/2015г. ответното дружество „Б.– К“ АД – *** е  сключило договор за правна защита и съдействие  със „Стръмска И Петрова – Адвокатско дружество“, по който е договорено и заплатено  възнаграждение в размер на  468 лв. В теорията и практиката е прието, че когато са предявени  в обективно  съединение няколко иска, като са  уважени само част от тях, на присъждане  подлежат направените от ищеца  разноски, съответни  на уважената  част от исковете. Съответно  ответникът има право  да претендира за разноските, които е направил  за защита си, съответна на отхвърлените искове, респ. по които производството е било прекратено  по волята на ищеца. Критерият  за определянето на съотношението следва да е размерът на  дължимата  за исковете  държавна такса, а не цената на исковете, тъй като има и неоценяеми искове. По настоящото дело съдът е сезиран с два неоценяеми иска и един оценяем. Съгласно чл.3 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК за двата неоценяеми иска съдът определя следната държавна такса: за иска с правно основание чл.  344, ал. 1, т. 1 от КТ – 80 лв.; за иска с правно основание чл.  344, ал. 1, т. 2 от КТ – 50 лв.; за оценяемия иск с правно основание чл.  344, ал. 1, т. 3 от КТ цената е  91,20 лв. С оглед  изложеното  съотношението, в което  се присъждат направените от ищеца  разноски е 80/221, 20, а за  ответника 141,20/221,20. С оглед изложеното  на ищеца следва да  бъдат присъдени  разноски в размер на  307, 41 лв., а на  ответника в размер на  298, 74 лв. Ответникът следва да заплати на съда дължимата държавна такса за уважения иск в размер на 80 лв., съгласно чл. 78 ал.6 от ГПК.Водим от горното, КРС

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на П.Г.Б. с ЕГН **********, с адрес: *** и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № 63/03.06.2015г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, във вр.  с чл.  190, ал.1, т.2  и чл. 188, т.3 от КТ на  П.Г.Б., издадена от  Изпълнителния Директор на „БЪЛГАРИЯ-К"АД със седалище и адрес на управление:*** – Г  Г.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, „БЪЛГАРИЯ-К"АД със седалище и адрес на управление:***, представлявано Г Г да заплати на П.Г.Б. с ЕГН *******, с адрес: *** направените по делото разноски съразмерно с уважения иск в размер на 307, 41 лв..

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.4 от ГПК, П.Г.Б. с ЕГН ****, с адрес: *** да заплати на „БЪЛГАРИЯ-К"АД със седалище и адрес на управление:***, представлявано Г Г, направените по делото разноски по исковете, по които производството по делото се прекрати в размер на  298, 74 лв.

ОСЪЖДА , на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК, „БЪЛГАРИЯ-К"АД  със седалище и адрес на управление:***, представлявано Г Г да заплати в полза на РС – Казанлък държавна такса в размер на 80 лв.

         Решението подлежи на обжалване пред ОС- Стара Загора в 2 - седмичен срок, който тече от 25.11.2015г..                             

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: