Р Е Ш Е Н И Е   

 

гр. Казанлък, 09.02.2015 година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА    

 

 

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 09.02.2015 година, в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 2067 по описа за 2014 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 224 от КТ вр. чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба ищцата твърди, че работила в ответното дружество от г. до г., като заемала длъжността „ машинен оператор шиене”. Сочи, че трудовото правоотношение било прекратено със заповед № г., като към този момент месечното трудово възнаграждение на К. възлизало на 290лв. Твърди, че при освобождаването й не й било начислено и изплатено обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за 43 дни неползван платен годишен отпуск в размер на 566,74лв., разпределен по години, както следва: за г.- 6 дни, за г- 20 дни и за г.- 17 дни. Тъй като работодателят не заплатил на ищцата претендираното обезщетение в законовия срок, то счита, че й се дължи и законна лихва за забава, която в периода от г. до г. е в размер на 55,07лв. Сочи, че неколкократно отправяла устна покана за окончателно изплащане на сумите, които и към настоящия момент са дължими, което поражда правния й интерес от водене на настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й изплати сумата от 566,74лв., представляваща обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 43 дни, разпределен по години, както следва: за г.- 6 дни, за г- 20 дни и за г.- 17 дни, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-06.11.2014г. до окончателното й изплащане, както и мораторни лихви за забава за периода от г. до г. в размер на 55,07лв.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

 

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На същия е редовно връчен препис от съдебните книжа. В откритото съдебно заседание редовно призован, не се явява, не изпраща процес. представител и не взема становище по предявените искове.

 

В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищцата е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че това искане следва да бъде уважено по следните съображения:

За да се уважи искането на ищеца за неприсъствено решение е необходимо да са налице три кумулативно дадени предпоставки – ответникът да не се е явил в първото по делото съдебно заседание, да не представил писмен отговор на  исковата молба, да не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и у съда, на база на представените от двете страни доказателства в кориците на делото да се е формирало вътрешно убеждение, че предявеният иск е вероятно основателен. Така д-р Маргарита Златарева , „Нови видове съдебни решения по ГПК” , сп.Търговско право бр.1/2008 год., стр.14 и сл.

Налице е и последната предпоставка, а именно – ответникът да  е предупреден надлежно  за възможното постановяване на неприсъствено решение при наличието на горните три предпоставки – видно от приложената по делото призовка за първото по делото съдебно заседание, същата е връчена надлежно на ответника и в нея изрично се съдържа това предупреждение, т.е. ответника е надлежно предупреден за последиците по чл.238 ГПК.

Освен наличието на гореизложените предпоставки, налице са и достатъчно доказателства, които да формират у съда вътрешното убеждение за основателност на иска.

Безспорно по делото е установено, че ищцата била в трудово правоотношение с ответника, като заемала длъжността „ Машинен оператор, шиене”, НКИД , НКПД , в отдел( място на работа) „ Цех Конфекция” при условията на осемчасово работно време с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 240лв. с периодичност на изплащането- ежемесечно, до тридесето число на следващия месец и с допълнително възнаграждение според ВПОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит 1% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател и 0,6% за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия(трудов договор № г.).

Трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие със Заповед № г. на осн. чл. 325 т.1 от КТ.

От приложената към делото справка от Търговски регистър за актуалното състояние на ответника се установява, че към датата на депозиране на исковата молба в съда дружеството е действащо.

Исковата молба е заведена в съда на г.

 

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:  

Между страните е съществувало трудово правоотношение, считано от г. до г.

Съгласно чл. 155, ал.1 от КТ, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск, а с чл. 178 от КТ е въведена забрана за компенсирането му с парични обезщетения, освен при прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. въведен е принципът за реално ползване на полагащата се почивка, а изключението касае само обективната невъзможност за това, поради прекратяване на отношенията между работник и работодател.

При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят следва да изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск на основание разпоредбата на чл. 224, ал.1 от КТ, съгласно която при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. По делото безспорно се установи, че ответникът не е изплатил на ищцата обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ в размер на общо 43 дни неползван платен годишен отпуск, от които: за г.- 6 дни, за г- 20 дни и за г.- 17 дни, които изчислени на база последното трудово възнаграждение, получено от К. възлиза на 566,74лв.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

Съобразно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД и доколкото става въпрос за неизпълнение на парично задължение, ответникът дължи и обезщетение за забава.  По делото не се установи ответното дружество да е погасило това си задължение, поради което следва да заплати обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение, за времето на забавата, определено по размер от законната лихва, изчислен от съда съгласно чл.162 от ГПК посредством електронен калкулатор в Интернет в размер на 55,23лв.

С исковата молба ищцата претендира за мораторни лихви в размер на 55,07лв. и тъй като не се е възползвала от възможността да поиска изменение на иска на осн. чл. 214 от ГПК съдът следва да присъди поискания с предявяване на иска размер.

Върху размера на присъдената главница ответникът дължи и законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- г. до окончателното изплащане на вземането.

 

Относно разноските по делото:

До приключване на устните състезания  ищцата е претендирала присъждане на направените по делото разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че К. е ползвала адвокатска защита, като е направила разноски в размер на 300лв., заплатени в брой на адв. Г.

На осн. чл. 78 ал.1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата съдебни разноски в размер на 300лв.

Ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд- Казанлък окончателна държавна такса за уважените искове в размер на 50,00лв.

 

Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА Ф.” АД, ЕИК: 126066916, със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград, ул. „ Ал. Стамболийски” № 8, представлявано от изпълнителния директор Веселин Христов Цанев ДА ЗАПЛАТИ на С.А.К., ЕГН **********, с адрес:*** сумата от 566,74лв., представляваща дължимо и незаплатено обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 43 дни, разпределен по години, както следва: за г.- 6 дни, за г- 20 дни и за г.- 17 дни, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-г. до окончателното й изплащане, както и мораторни лихви за забава за периода от г. до г. в размер на 55,07лв.

 

ОСЪЖДА Ф.” АД, ЕИК: 126066916, със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград, ул. „ Ал. Стамболийски” № 8, представлявано от изпълнителния директор Веселин Христов Цанев ДА ЗАПЛАТИ на С.А.К., ЕГН **********, с адрес:*** направените по делото съдебни разноски в размер на 300,00лв.

 

ОСЪЖДА Ф.” АД, ЕИК: 126066916, със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград, ул. „ Ал. Стамболийски” № 8, представлявано от изпълнителния директор Веселин Христов Цанев ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД- КАЗАНЛЪК окончателна държавна такса в размер на 50,00лв.(петдесет лева и 00 стотинки).

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.    

 

 

                                                                                                                                  

                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: